Небето над България се подготвя за среща с един от най-знаменитите пътешественици в Слънчевата система. Халеевата комета няма да се появи пред очите ни, но ще изпрати своите космически следи – десетки светещи метеори, които ще прорязват нощния мрак.
В нощта на 21 срещу 22 октомври метеорният поток Ориониди ще достигне своя максимум.
Това е едно от най-интересните астрономически събития на есента, а добрата новина е, че за наблюдението му не са необходими нито телескоп, нито специална техника.
Достатъчни са ясно небе, тъмно място и малко търпение.
Халеевата комета оставя подаръци след себе си
Всяка година Земята преминава през облак от прахови частици, оставени от Халеевата комета по време на многобройните ѝ обиколки около Слънцето.
Кометата, официално известна като 1P/Halley, е сред най-прочутите небесни тела в историята.
Тя се връща във вътрешната част на Слънчевата система приблизително веднъж на 76 години.
Последното ѝ преминаване край Земята беше през 1986 г., а следващото се очаква през 2061 г.
Но дори когато самата комета е далеч, частиците, които е оставила по пътя си, продължават да обикалят около Слънцето.
И когато Земята пресече тази следа, започва небесният спектакъл.
Падат със скорост 66 километра в секунда
Орионидите са известни с изключително високата си скорост.
Според НАСА частиците навлизат в земната атмосфера с около 66 километра в секунда – близо 238 000 километра в час.
При срещата си с атмосферата те нагряват въздуха и създават ярки светлинни следи.
Някои метеори изчезват почти мигновено. Други оставят светещи ивици, които могат да се задържат за няколко секунди.
Понякога се появяват и особено ярки огнени кълба.
Въпреки впечатляващата гледка повечето частици са съвсем малки – често не по-големи от песъчинка.
Именно те създават онова, което наричаме „падащи звезди“.
Истинските звезди, разбира се, нямат нищо общо с явлението.
Защо се наричат Ориониди?
Името идва от съзвездието Орион. Ако проследим мислено светлинните следи назад, изглежда, че метеорите излитат от една област на небето, разположена близо до ярката звезда Бетелгейзе.
Тази привидна отправна точка се нарича радиант. Но няма нужда да гледаме единствено към Орион.
Метеорите могат да се появят в различни части на небето, а най-дългите и впечатляващи следи често се виждат на известно разстояние от радианта.
Кога ще се виждат от България?
Пикът на Орионидите през 2026 г. е в нощта на 21 срещу 22 октомври.
Потокът обаче е активен от 2 октомври до 7 ноември, така че отделни метеори могат да бъдат наблюдавани и в съседните нощи.
Обикновено най-подходящото време е след полунощ, когато Орион се издига по-високо над хоризонта.
Тази година обаче има една пречка.
Луната е във фаза на нарастваща изпъкнала Луна и ще осветява значителна част от нощното небе.
Това означава, че много от по-слабите метеори ще останат невидими.
НАСА препоръчва наблюдение в часовете преди изгрев, след като Луната залезе и небето отново потъмнее.
При идеални условия Орионидите могат да дадат около 10–20 метеора на час, но през тази година реално видимият брой вероятно ще бъде по-малък.
Къде да гледаме?
Най-важното условие е да се избере място далеч от силното градско осветление.
В центъра на София, Пловдив или Варна светлинното замърсяване ще скрие голяма част от метеорите.
Много по-добри възможности предлагат открити местности извън населените места, стига небето да е ясно и хоризонтът да не е закрит.
Не е необходимо да се изкачват високи върхове или да се предприемат рискови нощни преходи.
Достатъчно е безопасно, леснодостъпно място с широк изглед към небето.
След това трябва да дадем на очите си около 20–30 минути, за да свикнат с тъмнината.
Яркият екран на телефона може да развали тази адаптация само за секунди.
Телескопът няма да помогне
За разлика от планетите и Луната, метеорните потоци се наблюдават най-добре с невъоръжено око.
Телескопите и биноклите ограничават зрителното поле и могат да попречат да забележим бързите светлинни следи.
По-полезни са топлите дрехи, удобен стол или одеяло и достатъчно време за наблюдение.
Необходимо е и малко търпение.
Метеорите не се появяват по разписание. Понякога минават няколко минути без нито един, а след това небето може да бъде прорязано от няколко почти едновременно.
Кометата, която свързва поколенията
Халеевата комета има особено място в историята на астрономията.
Наблюдения на появата ѝ са запазени от древността, а английският астроном Едмънд Халей установява, че няколко исторически появявания всъщност принадлежат на едно и също периодично завръщащо се небесно тяло.
Неговото предсказание, че кометата ще се върне, се превръща в едно от големите доказателства за силата на небесната механика.
Днес кометата е далеч от нас. Но нейните прашинки все още създават светлинни спектакли над Земята.
И в нощта на 21 срещу 22 октомври всеки, който погледне към тъмното небе над България, може да види следа от небесен пътешественик, който ще се завърне при нас чак през 2061 година.
