Кой би предположил, че бъдещата британска кралица някога е криела скандален любовен роман под възглавницата си и го е поглъщала на светлината на фенерче? Днес Камила е сред най-известните защитници на литературата във Великобритания, но страстта ѝ към книгите започнала далеч от кралските дворци – с любопитството на тийнейджърка към всичко, което възрастните смятали за неприлично.
В откровен разговор за документалния филм на BBC „Книгата, която промени живота ми“ (The Book That Changed My Life) 79-годишната кралица разкрива неподозирани подробности за младостта си, за тихите вечери със съпруга си Чарлз III и за необикновената сила на литературата да помага на хората да преживяват най-тежките изпитания.
Скандалният роман, който Камила криела под възглавницата
През 60-те години на миналия век младата Камила била запленена от „Любовникът на лейди Чатърли“ – дръзкия роман на британския писател Дейвид Хърбърт Лорънс, предизвикал един от най-известните литературни скандали на XX век.
Книгата разказва за страстната връзка между омъжена аристократка и горски пазач. Откровеното описание на сексуалните отношения и прекрачването на класовите граници я превръщат в символ на бунта срещу консервативния морал.
А за едно момиче през 60-те години забраненият плод се оказал особено изкушаващ.
„Като тийнейджъри четете много любовни романи. Тогава беше времето на лейди Чатърли – държахме книгата под възглавниците си и я четяхме на светлината на фенерче. Знаете как е – в мига, в който нещо е забранено, непременно искате да се доберете до него“, признава Камила с усмивка.
Историята на романа действително е забележителна.
Публикуван за първи път през 1928 г. в Италия, той дълго време не може да се появи във Великобритания в пълния си, нецензуриран вид.
През 1960 г. издателството Penguin Books се изправя пред съд по обвинение в разпространение на непристойно произведение. Процесът се превръща в национална сензация, а оправдателната присъда отваря нова страница в историята на британската литература и свободата на словото.
Така че, когато Камила открива романа през юношеските си години, той вече може да се продава законно, но продължава да носи ореола на опасно и скандално четиво.
Кралят се залива от смях, докато Камила чете
Любовта към литературата се е превърнала и в един от най-милите ежедневни ритуали в брака на Камила и Чарлз III.
Оказва се, че кралската двойка обича да прекарва времето преди вечеря в тишина, всеки потънал в своята книга.
„Това е като най-добрия тоник на света. Съпругът ми и аз всъщност четем преди вечеря. Просто седим спокойно и четем“, разказва кралицата.
Чарлз има свои литературни слабости. Той обожава биографиите, но очевидно изпитва особено удоволствие и от хумора на П. Г. Удхаус – английския писател, създал знаменитите комични истории за изобретателния иконом Джийвс и неговия господар Бърти Устър.
Понякога обаче забавлението на краля се оказва сериозно изпитание за концентрацията на съпругата му.
„Понякога, когато съм дълбоко потънала в някоя книга, го чувам как избухва в гръмък смях заради нещо, което е прочел“, признава Камила.
И добавя с чувство за хумор:
„Това ужасно ме разсейва. После не мога да се върна към своята книга. Или пък аз изведнъж започвам да плача. Но това е прекрасно, спокойно време.“
Тези обикновени моменти са ценни за нея. Сред задълженията, официалните срещи и дворцовия протокол книгите остават тихо лично убежище.
„Мисля, че би било истинска, пълна трагедия, ако книгите изчезнат завинаги“, категорична е британската кралица.
Гилотината и жените, които плетат край нея
Но еротичният роман на Лорънс съвсем не е единствената книга, оставила трайна следа в съзнанието на Камила.
Като млада тя била буквално омагьосана от „Повест за два града“ на Чарлз Дикенс.
Особено силно я впечатлили сцените, свързани с Френската революция и публичните екзекуции на гилотината.
Споменът за жените, които невъзмутимо плетели, докато край тях падали човешки глави, останал в паметта ѝ за цял живот.
„Онези ужасни жени, които седяха там и плетяха, докато на всички наоколо им отсичаха главите“, спомня си тя.
Историческите романи, любовните истории и произведенията на големите класици постепенно се превърнали в нейното истинско образование.
„Не учих в университет. Книгите ме образоваха“
Камила признава, че принадлежи към поколение жени, за които висшето образование далеч не е било толкова достъпно и обичайно, колкото днес.
Самата тя напуснала училище сравнително рано.
„Напуснах училище доста млада. По мое време жените не ходеха в университет, така че мисля, че четенето е било по-голямата част от образованието ми“, казва кралицата.
Тя не крие убеждението си, че литературата може да даде на човека познания, които невинаги се придобиват в класната стая.
Именно тази вяра в силата на книгите я превръща в активен защитник на четенето и грамотността.
Но за Камила книгите не са просто източник на знания. В нейното семейство те имат много по-дълбоко, почти спасително значение.
Баща ѝ оцелял в плен благодарение на книгите
Една от най-емоционалните части на документалния филм е посветена на бащата на кралицата – Брус Шанд.
По време на Втората световна война той попада в плен в Северна Африка и прекарва две години и половина като военнопленник.
Далеч от дома, лишен от свобода и изправен пред несигурността на войната, той открива спасение в четенето.
„Той казваше, че сам се е образовал. Прочел е абсолютно всяка книга, до която е могъл да се добере – от Библията до енциклопедията. Каквото е имало наоколо. Просто е седял по цял ден и е чел, чел, чел. И мисля, че точно така е оцелял“, разказва Камила.
Но войната оставила следи, за които баща ѝ не желаел да говори.
„Погребваш всичко дълбоко в себе си, защото си видял толкова ужасни неща“, обяснява кралицата.
Едва години по-късно, когато прочела неговите мемоари, тя започнала да разбира през какво в действителност е преминал.
Това се превърнало в едно от най-силните ѝ преживявания като читател.
„Книгата беше написана от сърце. Плаках през почти цялото време, докато я четях. Беше толкова вълнуваща. Представете си – аз не знаех нищо за всичко това, а четенето му беше помогнало да премине през него.“
За Камила мемоарите се оказали начин най-сетне да опознае онази част от живота на баща си, която той не успявал да сподели на глас.
От затворническата килия до срещата с кралицата
Документалният филм на BBC не се ограничава с личните истории на британското кралско семейство.
Той проследява и живота на хора, за които четенето се е превърнало в спасителен пояс в моменти на самота, страх и отчаяние.
Сред тях е Омар, който открил любовта към литературата, докато излежавал присъда в затвора.
Зад решетките книгите му позволявали поне във въображението си да напусне тесните стени на килията.
Особено ярък спомен у него оставил един овехтял екземпляр на военния трилър „Орелът се приземи“ (The Eagle Has Landed) от Джак Хигинс.
Историята го отвела далеч от затворническото всекидневие и му показала, че човешкото въображение може да остане свободно дори когато тялото е заключено.
След прожекцията на документалния филм Омар разказва и за личната си среща с Камила.
Най-силно го впечатлила не кралската титла, а нейната искреност.
По думите му тя проявила неподправен интерес към работата му в затворническото образование, където той помага на лишени от свобода хора, много от които изпитват сериозни затруднения с четенето и писането.
Неочакваната връзка между кралицата и бившия затворник
Именно историята на Омар помогнала на Камила да открие неочаквана прилика между неговия живот и съдбата на собствения си баща.
Двамата мъже преживели напълно различни форми на пленничество, но намерили един и същи начин да се откъснат от заобикалящата ги действителност.
Единият – в затворническа килия. Другият – във военнопленнически лагер по време на световна война.
„Тя говореше за паралелите – как баща ѝ е открил четенето в лагера за военнопленници. Определено виждаше приликата“, разказва Омар.
И обяснява същността на този необикновен разговор:
„Да бъдеш на място, на което не искаш да бъдеш, и да използваш книгите, за да избягаш от него. А после книгите да те издигнат на толкова много различни нива.“
Точно тази сила на литературата е в основата на документалния филм – способността ѝ да отваря врати дори там, където човек не вижда никакъв изход.
А за кралица Камила всичко започнало с едно фенерче, една възглавница и роман, който възрастните предпочитали младите момичета да не четат.
Десетилетия по-късно книгите продължават да бъдат нейната тайна територия на свобода – само че сега до нея седи кралят, който от време на време избухва в смях над поредния роман на Удхаус.
