Скътано между планините – Родопи, Рила и Пирин, селото Бабяк е известно с две любопитни особености. Първата е, че селото е известно с това, че тук изселници няма. Младите хора остават тук, а районът се развива. Второ, то си е спечелило прозвището „Малката Швейцария на Родопите“ заради уникалната природа, която е като швейцарски пейзаж.
Накацалите по хълмовете къщи и автентичният родопски дух го превръщат в едно от най-запомнящите се места в региона. Бабяк е разположено в Западните Родопи, в склоновете на Велийшко–Виденишкия дял.
Селото се намира на около 15 км от Белица и 30 км от Банско, а на север се извисява връх Бабяшка чука. През него тече Бабяшката река, която някога е носела името Гръбница.
Достъпът до селото е лесен – от Белица пътят се вие нагоре през гори и открива панорамни гледки, които подготвят посетителя за една различна Родопа. Бабяк впечатлява с напълно запазени възрожденски къщи, тесни калдъръмени улички и тишината на високопланинско селище. Местните посрещат с типично родопско гостоприемство и традиционни гозби.
Селото е и естествен изходен пункт за множество маршрути – към Бабяшката река, към Орцево, както и към върховете Велийца и Орцев връх, от които се разкриват едни от най- красивите гледки към Родопите.
История – от траките до Възраждането
Историята на Бабяк започва още в Античността. В землището му археолози откриват тракийско светилище, посветено на боговете Бендида, Зевс и Хера, функционирало близо 14 века – до V век. В района има следи от живот още от желязната епоха, включително минни галерии за добив на злато, смола и катран.
През Средновековието селото продължава да се развива – открити са некропол и множество медни и сребърни византийски монети. Недалеч от връх Бабяшка чука се намират и останките на манастира „Св. Екатерина“, около който местни легенди разказват за богати златни залежи.
Смята се, че името на Бабяк идва от думите бабуни или бабун – едно от старите названия на богомилите, обитавали тези земи.
По време на Османската империя Бабяк е известно като селище на „бабяците“, които снабдявали султанския двор с овце. През XIX век е имало около 900 домакинства и над 2100 жители, занимаващи се с овцевъдство, лов и производство на катран.
След Освобождението населението намалява до около 200 семейства, но общото название „Бабяци“ за селата в района се запазва и до днес. По време на Възродителния процес местните мъже предприемат дръзки протестни действия – около 400 души опитват да преминат Рила през Самоков, за да достигнат до София и да изразят недоволството си пред турското и американското посолство. Планът е осуетен от Държавна сигурност, а по време на сблъсъка загива един човек.
В близост до селото има и много природни забележителности, които могат да се посетят.
Такава е Бабяшката река, която извира близо до Орцев връх (над 1700 м), тече 17 км и се влива в Места. Долината ѝ е покрита с иглолистни гори и е любимо място за разходки на местни и туристи.
Друга забележителност, която си струва да посетите е Национален парк Пирин. Той е само на 35 км от Бабяк. Природният парк е включен в списъка на ЮНЕСКО. Районът предлага безкрайни възможности за туризъм, сред които посещения на Бъндеришките езера и Байкушевата мура.
Районът предлага и културни забележителности. Такова е тракийското светилище при Бабяшка чука. То се намира на 1600 м надморска височина и е едно от най- значимите култови места в района. От върха се открива панорама към Разлог, Рила и Пирин. Светилището е открито случайно през 1957 г., когато започва строеж на телевизионна кула.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
