Нов пилигримски маршрут води до най-голямото чудо на Южното Черноморие - мощите на Свети Йоан Кръстител, открити през 2010 г. на остров Свети Иван край Созопо от големия български археолог проф. Казимир Попконстантинов. Най-голямата религиозна находка у нас даде стар на кампанията на "Стандарт" за опазване на културно-историческото наследство "Чудесата на България".
„Път до мощите на Свети Йоан Кръстител“ е нов, постоянно обособен пилигримски маршрут в България, вдъхновен от европейските Камино‑пътища. Началната му точка е Малко Търново – в сърцето на Странджа, а трасето преминава през няколко населени места, за да достигне Созопол. Финалът е в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Стария град, където днес се съхраняват мощите на св. Йоан Кръстител, предаде "Нешънъл Джиографик".
Официалното откриване на пътя е планирано за 24 юни – Еньовден, деня, в който християнската традиция отбелязва рождението на светеца. Изборът на датата подчертава символичната връзка между маршрута и неговата духовна цел.
Идея, родена на Камино
Инициативата принадлежи на Любомир Мечев и Христина Йенсен, които имат дългогодишен опит в изминаването на европейски пилигримски пътища. Двамата се запознават през 2023 г. по време на Камино де Сантяго – мрежата от маршрути в Испания, водещи до катедралата в Сантяго де Компостела, където се приема, че се съхраняват мощите на апостол Яков.
Опитът по Камино полага основата за идея за подобен път и в България. Когато през 2025 г. Любомир научава повече за откритите край Созопол мощи на Йоан Кръстител, концепцията добива завършен вид. Създадено е сдружението „Път до мощите на св. Йоан Кръстител“ и започва практическата работа по реализирането на проекта.
Подкрепа от църква, общини и международни организации
Проектът получава одобрението на Сливенската света митрополия и Католическата епархия, подкрепата на всички общини по маршрута, както и на Природен парк „Странджа“. Към инициативата се присъединява и Хорхе Мартинес‑Кава – член на управителния съвет на Camino Europa Compostela и бивш президент на Испанската федерация на асоциациите на приятелите на Камино.
Маркирането и облагородяването на трасето – с табели, знаци и каменни пирамиди – се осъществява с участието на доброволци от Туристическо дружество „Насам‑Натам“. Каменните пирамиди са изработени от ученици от Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино, област Враца – общо 16, всяка с тегло около 140 кг.
По пътя: от гората до дюните
Пилигримският „Път до мощите на Свети Йоан Кръстител“ включва няколко маршрута.
Маршрут 1 (81 км): Малко Търново – Приморско – Созопол, е почти изцяло маркиран и ще бъде готов за преминаване от юни 2026 г. Той включва седем отсечки:
Малко Търново – Стоилово (11 км);
Стоилово – Заберново (12,5 км);
Заберново – Визица (7 км);
Визица – Писменово (16,5 км);
Писменово – Приморско (10 км);
Приморско – Аркутино (11,5 км);
Аркутино – Созопол (12,5 км).
Маршрут 2 (134 км): Малко Търново – Царево – Созопол, ще преминава през Стоилово, Заберново, Визица, Граматиково, Кондолово, Кости, Българи, връх Голеш, Царево, Лозенец и Китен. Той ще се свързва с Маршрут 1 при Приморско и ще продължава към Созопол. Очаква се да бъде завършен през 2027 г.
Маршрут 3 е в процес на планиране и ще свързва пилигримския път с Бургас.
Всеки маршрут ще може да бъде изминаван поетапно – пеша или с велосипед, със собствено темпо, определено от избраното дневно разстояние.
Първият готов маршрут преминава през Природен парк „Странджа“, сред дъбови и букови гори, покрай стари параклиси, извори и малки села. Постепенно пътят напуска планината и се насочва към морето. Контрастът между зеления вътрешен ландшафт и откритите крайбрежни пространства на Южното Черноморие е отчетлив.
Трасето достига района на Приморско, минава край дюните и древното тракийско светилище Бегликташ, продължава през защитените територии на резерватите „Ропотамо“ и „Аркутино“ и следва крайбрежието на север.
Последните километри отвеждат до Созопол. Финалът е в храма „Св. св. Кирил и Методий“, където се съхраняват мощите на св. Йоан Кръстител – светиня със световно значение, чиято автентичност е изследвана чрез археологически, антропологични и ДНК анализи.
Пилигримите могат да се сдобият с пилигримски паспорт, в който да събират печати от обекти по трасето, а след завършване на пътя да получат специална църковна грамота. Но смисълът на маршрута излиза отвъд документалното удостоверяване. Завършекът в Созопол бележи края на осъзнато пътуване – през ландшафти, исторически пластове и духовни пространства, в които вярата е оставила трайна следа.
Наред с облагородяването на пътеките – чрез почистване, поставяне на информационни табла и маркировка – се работи активно и с местните общости по изграждането на мрежа от места за настаняване, насочена към пилигрими, с подкрепата на общините Царево и Созопол.
От месец май желаещите да изминат пътя ще могат да разчитат и на официален уебсайт, който ще предоставя необходимата информация за планирането и осъществяването на поклонението до мощите на св. Йоан Кръстител.
Международен интерес и европейска перспектива
Проектът цели маршрутът „Път до мощите на Свети Йоан Кръстител“ да бъде включен в европейската мрежа от поклоннически пътеки. В тази връзка между 19 и 23 юни 2026 г. е планирана международна визита с участието на водещи представители на европейските Камино‑пътища. Сред гостите са Хуан Гереро Хил – президент на Федерацията на испанските асоциации на приятелите на Камино де Сантяго, Паскал Дюшен – президент на Camino Europa Compostela, Хорхе Мартинес‑Кава – член на управителния съвет на Camino Europa Compostela, както и представители на Белгия, Хърватия, Дания и Испания.
Участниците ще изминат пилотния лъч от Малко Търново до Созопол, което ще допринесе за популяризирането на новия български културно‑поклоннически маршрут.
Археологическа находка от времето на Иисус Христос
През 2010 г. по време на археологически разкопки в руините на манастирския комплекс „Св. Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван край Созопол проф. Казимир Попконстантинов открива реликварий, за който се предполага, че съдържа мощи на св. Йоан Кръстител. Реликварият е официално разпечатан на 1 август 2010 г., като вътре са открити четири костни фрагмента.
През 2012 г. учени от Оксфорд датират костите чрез радиовъглероден анализ към I век. По‑късно изследователи от Университета в Копенхаген реконструират митохондриалната ДНК и установяват, че всички фрагменти принадлежат на един индивид – мъж с генетичен произход, характерен за Близкия изток.
Това поставя България сред малкото места в света, където светинята на Йоан Кръстител е открита в автентичен археологически контекст, изследвана и документирана чрез съвременни научни методи и съхранявана на място с утвърдена духовна традиция.През 2011 г. National Geographic излъчва документален филм, посветен на това откритие – едно от най‑значимите в съвременната археологическа история на България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
