„Голямо е значението на днешния празник, защото това говори за зрелостта на съответната поместна църква.“ С тези думи българският патриарх и Софийски митрополит Даниил се обърна към вярващите по повод 73-а годишнина от възстановяването на Българската патриаршия.
Негово Светейшество възглави тържествената света литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, където беше отбелязана една от най-значимите дати в историята на Българската православна църква.
Пред БТА патриарх Даниил припомни, че именно на 10 май 1953 година Българската православна църква възстановява своето патриаршеско достойнство и започва т.нар. Трета българска патриаршия. По думите му това не е само административен акт, а символ на историческата приемственост между средновековната българска държавност, духовната независимост и съвременната църква.
Първата българска патриаршия възниква по времето на Първото българско царство и е свързана с епохата на цар Симеон Велики и цар Петър Първи, когато България се утвърждава като една от големите духовни сили на православния свят. По-късно, след въстанието на Асеневци и възстановяването на българската държава, се ражда Втората българска патриаршия със седалище в Търново. Последният търновски патриарх Евтимий остава една от най-светлите фигури в българската духовна история.
След падането на Търново под османска власт през 1393 година патриаршията е премахната, а векове по-късно, след Освобождението, Българската църква съществува като Българска екзархия. Едва през 1953 година тя отново получава патриаршески ранг – събитие, което и до днес се възприема като възстановяване на историческата и духовна цялост на българското православие.
„Дай Боже, ние в днешно време да съумеем да отговорим на това високо призвание – Църквата ни да ражда светци, да просвещава поверения ѝ народ в православната вяра, да отстояваме православната вяра в днешните трудни времена и да водим поверените ни човеци към спасение“, каза още патриарх Даниил. Посланието му прозвуча като призив за духовна устойчивост и единство в период, който самият той определи като изпълнен с тежки изпитания за обществото и вярата.
