Царевицата разтърси Европа. Екстремните жеги поставиха под напрежение цялата хранителна верига, свързана с жълтия стратегически ресурс. Кочаните са една от най-важните невидими валути на хранителната система. От тях започва храната за животните, а оттам – месото, млякото, яйцата. Царевицата влиза и в производството на етанол, нишесте, подсладители и десетки преработени храни.
И тази година веригата започва да се пропуква.
Европа преживя поредица от жестоки горещи вълни, съчетани с недостиг на валежи. Ударът дойде точно когато царевицата има най-голяма нужда от вода – около цъфтежа и опрашването. Европейският научен център JRC вече намали прогнозите за добивите от царевица за зърно с 6–7%, като предупреди, че продължаващото горещо и сухо време може да доведе до нови понижения.
Така започва новата битка на пазара: за всяко зрънце царевица, което може да бъде прибрано.
Европа губи царевица още преди жътвата
Първият сигнал дойде от прогнозите. COCERAL още през юли намали очакваната реколта от царевица в ЕС и Великобритания до 52,7 млн. тона. Предишната оценка беше за 57,2 млн. тона, а миналогодишната реколта – 57,4 млн. тона.
Само за една прогноза изчезнаха близо 4,5 млн. тона очаквана продукция.
Особено тревожна е картината във Франция. Производството там се прогнозира на едва 9,4 млн. тона, срещу 13,8 млн. тона година по-рано. Това би било най-слабата френска реколта от царевица от повече от две десетилетия.
А Франция не е случаен играч. Тя е един от ключовите производители на царевица в Европа. Когато френските ниви страдат, европейският пазар започва да търси заместител.
И тогава идва въпросът: откъде?
Жегата не просто изсушава нивите
Най-опасното при царевицата е, че горещината не означава само по-малко растение. При екстремни температури и липса на вода се нарушава нормалното развитие на културата. JRC отчита проблеми с растежа и цъфтежа, а в Северна и Централна Италия например царевицата е пострадала от топлинен стрес именно около опрашването. Най-сериозен е рискът за неполивните площи.
В Унгария и Западна Румъния високите температури допълнително са изчерпали вече ниските запаси от почвена влага. В части от Централна Европа ситуацията е подобна.
Това е капанът на тазгодишния пазар.
Реколтата още не е прибрана, но пазарът вече трябва да търгува с очакването колко царевица ще има.
А това е много по-опасно от една лоша жътва.
Вторият капан е, че фермерите започват да се отказват
Жегата не е единственият проблем. Земеделците вземат решения не само според времето, но и според това дали една култура си заслужава риска.
COCERAL посочва, че площите с царевица в ЕС и Великобритания са намалели до около 7,8 млн. хектара, при 8,4 млн. хектара през миналата година. За близо десетилетие площите с царевица в региона са се свили с повече от 15%. Причината е проста: след няколко разочароващи години фермерите все по-често избират други пролетни култури, сред които слънчоглед и соя.
Това създава порочен кръг.
По-малко царевица се сее. Горещото време намалява добива. Следващата година фермерите виждат риска и отново намаляват площите.
Климатът започва да променя не само реколтата, а и картата на земеделието.
Третият капан: Европа може да се окаже по-зависима от внос
Когато собственото производство падне, има само два начина да се запълни дупката – потреблението да намалее или да се внесе царевица.
За индустрията вторият вариант е много по-естествен.
Европа може да купува от Украйна, Бразилия, САЩ и други големи производители. Но тогава към цената на зърното се добавят транспортът, логистиката, застраховките и валутният риск.
А царевицата е тежка стока.
Да прекараш милиони тонове през океана или от Черноморския регион до европейските фуражни заводи не е евтина операция.
Затова липсата на няколко милиона тона в Европа не означава непременно световен недостиг, но означава по-скъпа и по-сложна логистика.
И тук започва истинската война за ресурса.
Царевицата първо влиза във фуража
Най-бързо ударът може да бъде усетен от животновъдството. Царевицата е ключова суровина за комбинираните фуражи. Когато зърното поскъпне, фуражните предприятия плащат повече. След тях идва животновъдът.
Той няма как да каже на животните да ядат по-малко, защото царевицата е станала по-скъпа.
Разходът просто преминава по веригата. Фуражът поскъпва. Производителят на свинско плаща повече.
Птицефермата плаща повече. Млекопроизводителят плаща повече.
И накрая сметката стига до месокомбината, мандрата и магазина.
Една суша във Франция може да започне като проблем на нивата и да завърши като проблем на семейния бюджет.
От царевицата зависи и цената на месото
Тук ефектът не е задължително незабавен. Фермите често имат договори, запаси или предварително закупен фураж. Затова между поскъпването на царевицата и поскъпването на месото може да има месеци.
Но ако високата цена се задържи, натискът става неизбежен. Производителят има три възможности: да намали печалбата си, да намали разходите или да прехвърли по-високите разходи към купувача.
Затова царевицата е една от онези суровини, които не виждаме в цената на първия ден, но усещаме по-късно в хладилника.
И млякото не е защитено
Същата сметка важи за млякото. Млечната крава не яде само трева. В интензивното животновъдство царевицата и царевичният силаж са важни компоненти на храненето.
Когато сушата удари царевицата, проблемът може да се появи на две места едновременно – при зърното и при фуража.
А ако скъпият фураж се задържи дълго, себестойността на млякото се увеличава.
Така една климатична криза в растениевъдството постепенно се превръща в криза на себестойността в животновъдството.
Но царевицата има още един голям купувач – етанолът
И тук историята става глобална. Царевицата не е предназначена само за храна. Огромни количества се използват за производство на етанол, особено в САЩ. Това означава, че хранителната индустрия, животновъдството и енергетиката се състезават за една и съща суровина. Когато петролните цени са високи или търсенето на биогорива расте, етаноловата индустрия има стимул да купува царевица.
Така се появява един от най-интересните парадокси на пазара: човекът, животното и автомобилът могат да се окажат конкуренти за едно и също зърно.
Големият въпрос е какво ще направят САЩ
Докато Европа страда от горещините, погледите на пазара са насочени и към американския Corn Belt.
Американската реколта има огромно значение за световния баланс. Затова всеки сигнал за проблеми с добивите там може да промени цялата картина.
Пазарът очаква с огромно внимание августовските оценки на USDA, защото те трябва да дадат по-ясна картина за потенциала на американската реколта. Фючърсите вече реагират на времето и очакванията за добива.
Ако САЩ произведат много, световният пазар ще има буфер.
Ако и американската реколта се окаже под натиск, буферът започва да се стопява.
Тогава Европа няма просто да търси царевица. Ще търси царевица едновременно с други големи купувачи.
И тогава идва Китай
Китай е огромен производител и потребител на царевица. Страната използва зърното в животновъдството и хранителната индустрия, а всяка промяна в китайското търсене може да размести световния баланс.
Това е другият голям капан на пазара. Европа може да загуби няколко милиона тона.
Но ако в същото време голям азиатски купувач увеличи вноса, световният пазар трябва да намери още повече зърно.
Така местната суша се превръща в глобална търговска битка.
Има ли вече ценова криза?
Не. Световният пазар все още не е в ситуация, в която физически няма достатъчно царевица за всички. САЩ, Бразилия и други големи производители продължават да осигуряват огромни количества.
Затова би било грешно да се пише, че светът е останал без царевица.
Истинската история е по-интересна.
Светът все още има царевица. Въпросът е колко ще струва тя и кой ще я купи първи.
Най-опасната комбинация
Пазарът на царевица има един сценарий, който може да превърне климатичния проблем в ценови шок.
Първо, Европа губи част от реколтата. После фермерите намаляват площите. След това животновъдството започва да плаща по-скъп фураж. Етаноловата индустрия продължава да търси суровина.
Вносът в Европа расте. И ако в същия момент американският или южноамериканският добив бъде ударен от лошо време, свободните количества на световния пазар намаляват.
Тогава вече няма значение, че някъде по света има царевица. Важното е къде се намира, кой я иска и колко е готов да плати за нея.
