Анализирайки последните данни на НСИ, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната.
През третото тримесечие на 2025 г. българската икономика постигна сравнително висок реален ръст от 3.2% в сравнение с третото тримесечие на миналата година. „Въз основа на данните на НСИ нашите изчисления показват увеличение на БВП с 3,1% за деветмесечието спрямо същия период на миналата година“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
От страна на търсенето, икономическата активност през деветмесечието се движеше от крайното потребление, което се увеличи солидно с 8,9% (реално) при доминиращ относителен дял (80,4%) в структурата на БВП. Инвестициите нараснаха дори още по-бързо, достигайки ръст от 9,7% и през своя далеч по-малък дял (17,5%) стабилно подкрепиха ръста. На този фон и поради ефекта на ограниченото търсене от основните търговски партньори, износът се сви с 4,6%, докато вносът нарасна умерено с 3,6%, движен от ръста на покупателната способност и вноса на стоки за потребление.
От страна на производството, ръстът за деветте месеца на 2025 г. се движеше от строителството и услугите. „Строителството увеличи продукцията си с реално 6,9% през първите девет месеца на 2025 г., но неговото влияние върху динамиката на БВП не бе особено силно, поради скромния му относителен дял (4,6%). Макар и по-бавно, услугите също сериозно нараснаха - с 3,9% на годишна база, като задвижиха ръста на икономиката въз основа на огромния си дял в БВП (63,9%)“, изясни д-р Калчев. Селското стопанство отчете минимално увеличение от 1,2% при скромен относителен дял (3.6%), а индустрията отбеляза пореден спад с 2,7% (15,2% от БВП), корелирайки със спадащия износ.
„Поради силния ръст на БВП през деветмесечието, повишаваме прогнозата си от 3% на 3,1% за 2025 г., оставайки консервативни. Оставяме прогнозата за 2026 г. непроменена на 2,7%, поради рисковете около ръста на основните ни търговски партньори (Германия, Румъния и др.), политическата нестабилност и фискалната несигурност в страната, в т.ч. неприет бюджет за 2026 г., неясна средносрочна фискална рамка и др.“, допълни д-р Калчев.
По последни данни на НСИ през третото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата у нас нараснаха с 15,4% спрямо същия период на миналата година, като темпът се понижи съвсем незначително - с 0,1 пр.п. в сравнение с този от второто тримесечие на годината.
В съпоставка с предходно тримесечие, темпът на индекса на цените на жилищата от 3,8% се запази и през третото тримесечие. По този показател най-голямо увеличение за тримесечието регистрира Стара Загора (+7,2%), следвана от София (+5,3%) и Варна (+5,2%), а намаление бе отчетено в Пловдив (-0,1%).
„Очакваме цените да продължат да растат и след въвеждане на еврото като официална валута на 1 януари тази година, но да забавят темпа си, тъй като факторите, движещи пазара нагоре, променят своята интензивност в средносрочен план“, обясни д-р Калчев.
Най-вероятно настойчивото убеждение от последните години, че цените на жилищата у нас са принципно твърде ниски за страна-членка на еврозоната ще имат вече по-ограничен ефект върху очакванията на инвеститорите. Постепенно ще отпадат като движещи психологически фактори и страховете от обезценяване на спестяванията при евентуални инфлационни процеси, свързани с въвеждането на еврото, тъй като през следващите месеци този ефект ще бъде изчерпан като потенциал.
„Не на последно място, членството в еврозоната подобрява възможностите за инвестиране на свободни средства и част от тях постепенно ще се насочат извън търсенето на имоти“, заключи главният икономист на ОББ.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
