България влиза в най-трудния бюджетен разговор от години - как да бъде овладян дефицит, който според финансовия министър Гълъб Донев достига 7,4% или над 8,5 млрд. евро, при положение че приходите все още се изпълняват добре. Икономисти предупреждават, че това прави проблема още по-сериозен, защото показва натиск не от срив в икономиката, а от разходната страна на бюджета.
Кабинетът говори за съкращаване на разходите, край на автоматизмите и нов дълг, но експертите настояват, че без реални решения рискът ще се пренесе и през следващите години. На този фон Европейската комисия вече препоръчва България да бъде поставена в процедура по свръхдефицит.
Рекорден дефицит при добра икономика
Големият акцент в оценките на икономистите е, че бюджетният проблем се появява не при слаба икономика, а при растеж, добра заетост и висока събираемост. Главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов посочи, че данъчните приходи все още се изпълняват доста добре, а приходите от подоходни данъци, осигурителни вноски и ДДС растат.
„Всъщност ние имаме рекорден дефицит при много добро изпълнение на приходната част на бюджета, което показва, че големият проблем е в разходната страна“, заяви Богданов.
Според него положителното е, че страната все още има растяща икономика, растящи доходи и ниска безработица. Именно това дава възможност дефицитът да бъде намален с разумни икономии, без процесът да стане прекалено болезнен. Големият риск обаче е евентуална рецесия, защото тогава числата биха се влошили в много по-голям мащаб.
„Засега имаме растяща икономика, растящи доходи и ниска безработица. Това позволява със здрав разум да се направят икономии в разходната част и да се намали дефицитът, без това да е толкова болезнено“, каза Богданов.
Спор за реалната дупка в бюджета
Финансовият министър Гълъб Донев заяви след заседание на Министерския съвет, че страната се намира „в деня след края на празненството“, като обясни, че в бюджета има дължими, но неплатени фактури за над 2 млрд. евро, оставени от предишната власт. По думите му нов дълг е неизбежен, защото без заем още през юли може да има проблем със социалните плащания.
Опозицията призова управляващите да действат спокойно и без паника, но експерти оспориха част от аргументите срещу тревожната картина. Изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев заяви, че ситуацията е „доста мрачна“ и че защитната теза за по-нисък дефицит не издържа.
„Аргументът, че няма проблем с 2025 година, защото има дерогация за разходите за отбрана и всъщност сме на 2,9%, а не на 3,5%, не издържа. Констатацията в доклада е, че дефицитът е 3,5%“, каза Кръстев.
Според него дерогацията би имала значение само при липса на структурен дефицит, но проблемът е именно структурен и ще се пренася през следващите години. Той посочи още, че през 2025 г. са използвани счетоводни процедури и еднократни ефекти, които временно са намалили видимия дефицит.
Финансови трикове и скрити фактури
Кръстев обърна внимание на капитализирането на Българската банка за развитие и Българския енергиен холдинг, авансовото плащане на корпоративен данък от банките и еднократната вноска от БНБ през април. Според него тези операции са помогнали числата да изглеждат по-добре, но не решават реалния проблем.
„И беше категоричен, че реалният дефицит, ако извадим тези счетоводни процедури и финансови трикове, е над 5%“, се посочва в анализа на ситуацията.
По думите на Кръстев това означава, че държавата е събрала много по-малко, отколкото е изхарчила. Според него ефектът ще се види още по-ясно през 2026 г., защото още към май тази година страната вече има рекорден дефицит, който е в пъти по-висок спрямо същия период в предишни години.
„Опозицията може да прави каквито и да било внушения, но това е факт. Това са данните и те ще проличат още по-ясно през 2026 година“, заяви Кръстев.
Съкращенията звучат лесно, но изпълнението е трудно
Кабинетът дава заявка за 10% съкращаване на разходите, край на автоматизмите и други мерки, но експертите настояват първо да се види дали тези идеи ще станат реални решения. Богданов подчерта, че са нужни анализи по структури и ведомства, като не трябва да се забравят и общините, защото бюджетът се разглежда на консолидирана основа.
Финансовият журналист Петър Илиев беше още по-критичен към обявените мерки. Според него идеята за 10% свиване на разходите чрез съкращаване на служители в публичния сектор трудно може да даде ефект още тази година.
„Просто технически не може да стане. Първо трябва да се направи анализ, защото може да се окаже, че ще изхвърлим и бебето с мръсната вода“, коментира Илиев.
Той посочи, че за ефективно свиване на разходите от порядъка на 1,5 млрд. до 2 млрд. лева трябва да бъдат съкратени десетки хиляди служители. По думите му публичният сектор е около 660 хиляди души и включва основно общини, общински структури и общински болници.
Замразяване на разходи и спор за пенсии
Илиев постави под въпрос възможността да се режат разходи, ако едновременно се обещава, че няма да се засягат пенсионерите и няма да се намаляват делегираните бюджети. Според него значителна част от бюджетните разходи са именно за възнаграждения и пенсии.
„Казва се: „Ще режем разходи, но нито евроцент няма да бъде взет от българските пенсионери“. И в същото време: „Няма да намаляваме делегираните бюджети“. Откъде тогава ще режете разходи?“, попита Илиев.
Според него ще се стигне до сериозно и дългосрочно замразяване на разходите за възнаграждения в рамките на 1-2 години. Той допусна, че може да се наложи да бъде засегнато и швейцарското правило, както след 2010 г.
Така бюджетният дебат вече се измества от въпроса има ли проблем към въпроса кой ще плати цената за решаването му. Управляващите говорят за неизбежен нов дълг и орязване на разходи, опозицията предупреждава срещу паника, а експертите настояват, че без конкретни решения рекордният дефицит ще остане не временна криза, а симптом на по-дълбок структурен проблем.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
