Без промяна във финансовата политика бюджетният дефицит за 2026 г. ще достигне 7,4% от брутния вътрешен продукт, или над 8,5 млрд. евро, предупреди вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев след заседанието на Министерския съвет днес. Той обяви и още 2,2 млрд. евро неразплатени разходи, натрупвани и отлагани през последните години.
Правителството подготвя бюджета за 2026 г. под натиска на европейска оценка, според която откриването на процедура при прекомерен дефицит срещу България е оправдано. В същото време кабинетът ще поиска нов дълг от 3,8 млрд. евро, за да покрие ключови плащания през юли.
Дефицитът става централният риск за бюджета
Гълъб Донев постави най-тежкия акцент върху очаквания размер на дефицита, ако държавата продължи със същите политики и не предприеме мерки за консолидиране на разходите. „Без да се променят действащи политики и без да се предприемат мерки за консолидиране на държавните разходи дефицитът ще е 7,4% за 2026 г. Това са над 8,5 млрд. евро“, заяви финансовият министър.
Към тази сума той прибави и още 2,2 млрд. евро неразплатени разходи. Донев ги описа като „разходи, които са крити по чекмеджета“ и които според него едва сега, при редовното правителство, излизат за плащане. По думите му става дума за задължения, отлагани през 2024 г., 2025 г. и 2026 г.
Министърът уточни, че тези средства са свързани основно с проекти, фактурирани и неразплатени от Агенция „Пътна инфраструктура“, както и с общински проекти по Приложение 3 към Закона за държавния бюджет. Така картината на дефицита става по-тежка не само заради текущите разходи, а и заради натрупани задължения, които вече не могат да бъдат отлагани.
Проверки преди плащане и сигнали при нарушения
Правителството няма да разплаща автоматично всички натрупани задължения. Донев заяви, че всеки един от тези разходи ще бъде проверен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за държавна финансова инспекция.
Там, където има съмнение за нарушения, ще бъдат сезирани компетентните органи. Така кабинетът се опитва да раздели неизбежното плащане по реално изпълнени проекти от възможни случаи на неправомерно поети или забавяни разходи.
Тази линия е важна политически, защото финансовото министерство представя част от проблема като наследен натиск върху бюджета. Донев обаче подчерта, че независимо от произхода на задълженията, редовното правителство трябва да поеме отговорност и да намери начин да ги управлява.
Европейската комисия вижда риск от прекомерен дефицит
Финансовият министър коментира и пролетния пакет на европейския семестър за 2026 г., представен от Европейската комисия. В оценката за България е посочено, че на този етап откриването на процедура при прекомерен дефицит за страната е оправдано.
Донев обясни, че до 30 април 2026 г. служебното правителство е трябвало да представи на Европейската комисия годишен доклад за изпълнението на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. с актуални данни за настоящата година. По думите му тази информация не е била подадена.
Затова Европейската комисия е излязла с данни за 2025 г., върху които са направени прогнозите за очаквания дефицит през 2025 г., 2026 г. и 2027 г. Донев подчерта, че в тези сметки не са включени непредвидени и вече направени разходи, които се очаква да бъдат фактурирани и предявени за плащане през 2026 г.
Непопулярните мерки влизат в дневния ред
„Ще бъде трудно през 2026 г. да свием до такава степен държавните разходи, че да влезем в рамките на 3% дефицит“, коментира Донев. По думите му овладяването на разходите ще зависи от конкретните мерки и от готовността на обществото да ги понесе.
Сред възможните стъпки той посочи замразяване на доходите и премахване на механизми, които обвързват заплатите със средната брутна работна заплата за страната или с минималната работна заплата. Тези непопулярни решения предстои да бъдат обсъждани с национално представителните организации на работодателите, синдикатите и браншовите структури.
Финансовото министерство работи усилено по проекта на държавния бюджет за 2026 г., както и по бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. Целта е те да бъдат разработени и приети от Министерския съвет до края на юни, а в първите дни на юли да бъдат внесени в Народното събрание.
Къде ще се реже и какво няма да се пипа
Донев заяви, че правителството поема отговорността за трудни решения, включително за орязване на разходи. Според него години наред бюджетът е бил под натиск заради безконтролно увеличение на разходи за заплати в публичния сектор, социални плащания и компенсации за бизнеса и домакинствата.
„Завишаването на тези разходи не е било обвързано с осигурени източници за тяхното дългосрочно финансиране, както и не са предприемани насрещни реформи срещу увеличението на разходите. Приходната част на бюджета не е нараствала със същите темпове, с които е нараствала разходната част на бюджета“, заяви Донев.
Той посочи, че е нужна структурна промяна и консолидиране на държавната администрация. В момента се правят функционални анализи на всяко звено в централната държавна администрация, без общинските структури. В същото време министърът беше категоричен, че няма да се пипат делегираните бюджети и няма да се намаляват средствата за култура, образование, здравеопазване и психиатрични болници.
Нов дълг, пенсии и юнски срок за бюджета
„Новият дълг е неизбежен и днес Министерският съвет взе решение за дълг от 3,8 милиарда евро“, съобщи Донев. По думите му без тези средства ще има проблем с изплащането на пенсиите, заплатите и социалните помощи през юли, както и с разплащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Вицепремиерът изрази надежда Народното събрание да вземе решение за дълга до 20 юни. Така новото заемане се превръща в първия спешен тест за парламентарната подкрепа към финансовата линия на кабинета.
Донев увери, че от 1 юли 2026 г. пенсиите ще се увеличат по швейцарското правило със 7,8%, въпреки данните за дефицита и финансовото състояние на страната. Той припомни, че ковид добавката от 60 лв. не е част от пенсията и няма да се изплаща за новоотпуснатите пенсии след 1 юли. За всички вече отпуснати пенсии тя се запазва и ще бъде индексирана.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
