Бизнес

Държавата налива нов ресурс в индустриалните паркове

За 2027 г. се подготвя бюджет за растеж, а 60 млн. евро вече са осигурени за големи инвестиционни проекти

Държавата налива нов ресурс в индустриалните паркове

Индустриалните зони и паркове се превръщат в решаващ елемент от правителствената стратегия за ускорено икономическо развитие на България. Държавата планира да подобри инфраструктурата, да облекчи административните процедури и да предостави повече финансови инструменти за привличане на български и чуждестранни инвеститори. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев на среща с представители и оператори на индустриални зони от цялата страна. По време на разговорите бяха поставени проблемите с довеждащата инфраструктура, нормативната рамка и управлението на индустриалните активи.

Индустриалните зони стават държавен приоритет

По думите на Пулев индустриалните зони са не само средство за привличане на капитали, но и важен катализатор за цялостната трансформация на българската икономика.

„Задачата на държавата е да осигури необходимите предпоставки за развитието на индустриалните зони – качествена довеждаща инфраструктура, модерни активи и ефективна подкрепа за операторите“, заяви вицепремиерът.

Според него съчетаването на добра инфраструктура, професионално управление и облекчени административни процедури ще създаде среда, в която инвеститорите сами ще избират България като предпочитана дестинация.

Бизнесът ще участва в законодателните промени

Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията ще поддържа постоянен и открит диалог с операторите на индустриални паркове и зони. Практическата обратна връзка от бизнеса ще бъде използвана при подобряването на управлението и при промените в нормативната рамка.

„Искам всеки от вас да има възможност да представи конкретни технически затруднения и предложения за промени в законодателната рамка“, подчерта Пулев.

Той призова представителите на индустриалните зони да участват в изграждането на дългосрочна визия, която да осигури нови инвестиции и устойчив икономически растеж. По думите му реформата се реализира под егидата на министър-председателя Румен Радев.

Готвят бюджет за икономически растеж

През 2027 г. правителството ще работи за бюджет, ориентиран към растежа, който да осигури допълнителни инструменти за инвестиции, модернизация и развитие на индустриалните зони.

Пулев подчерта, че още през 2026 г. са осигурени необходимите средства за подкрепа на българската индустрия, включително на енергоемките производства.

„Целта ни е българските предприятия да преодолеят предизвикателствата, породени от геополитическата нестабилност, да запазят конкурентоспособността си и да създадат условия за бъдещ растеж“, посочи той.

Според вицепремиера подкрепата за промишлеността няма да остане само на равнището на политическите заявления, а ще бъде обезпечена с конкретни финансови механизми.

60 млн. евро за големите инвеститори

Правителството е осигурило 60 млн. евро за изпълнението на вече поети ангажименти към големи български и чуждестранни инвеститори. Средствата са предназначени за компании, които са разширили производството си, внедрили са нови технологии и са създали над 2000 работни места.

„Няма да поставяме фокуса единствено върху бюджетния дефицит за сметка на развитието на българската икономика и индустрия“, заяви Пулев.

Той подчерта, че държавата трябва да бъде предвидим и коректен партньор на бизнеса и да изпълнява финансовите си ангажименти към инвеститорите.

Нов съвет ще ускорява инвестициите

Сред основните реформи, представени на срещата, е създаването на Координационен съвет за насърчаване на инвестициите към Министерския съвет. Новият орган трябва да подобри взаимодействието между институциите и да съкрати времето за реализиране на големи инвестиционни проекти.

Предвиждат се още намаляване на административната тежест за бизнеса, преструктуриране на държавната администрация и повишаване на нейната ефективност.

В срещата участва и заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов.

Коментирай