Легендарен пазар от времето на соца е спомен за България. Допреди три десетилетия страната ни бе сред лидерите в производството на чесън в Европа. По нивите у нас ежегодно се прибираха десетки хиляди тонове от ароматната култура, а в много райони отглеждането ѝ беше традиционен поминък. Днес картината е коренно различна. Производството се е сринало до символични количества, а по-голямата част от чесъна на българската трапеза идва от чужбина.
Статистиката е повече от тъжна. През 1995 г. България произвежда рекордните 34 100 тона чесън. През 2024 г. реколтата вече е едва 780 тона – спад с близо 98%. Това нарежда страната ни едва на 86-о място сред световните производители.
От гордост на българското земеделие до нишова култура
Причините за драматичния срив са много и се натрупват с години.
След промените през 90-те години голяма част от дребните зеленчукопроизводители се отказват от чесъна. Земята се раздробява, липсват кооперации, а културата изисква много ръчен труд. Самото засаждане се извършва със скилидки, които се поставят една по една, а прибирането и почистването също остават трудоемки операции.
В същото време разходите за работна ръка растат, а българските производители все по-трудно могат да се конкурират с евтиния внос. Постепенно много стопани заменят чесъна с по-рентабилни култури или изобщо се отказват от зеленчукопроизводството.
Друг фактор е липсата на достатъчно инвестиции в модерни технологии за сортиране, сушене и съхранение. Докато големите световни производители изграждат цели индустрии около чесъна, у нас производството остава разпокъсано и дребно.
Днес България вече внася значително повече чесън, отколкото произвежда. През 2024 г. страната е внесла над 1,56 млн. килограма пресен чесън, като основните доставчици са Албания, Турция, Китай, Египет, Гърция и Испания.
Как се отглежда чесънът
Макар да изглежда непретенциозна култура, чесънът има своите особености.
Засажда се най-често през есента, за да презимува в почвата и да образува по-едри глави. Предпочита добре дренирани почви, много слънце и умерена влажност. Вегетацията продължава между седем и девет месеца, а прибирането започва, когато листата започнат да пожълтяват. След изваждането главите се сушат няколко седмици, за да могат да се съхраняват продължително.
Освен като една от най-използваните подправки в света, чесънът е важна суровина за хранително-вкусовата промишленост. От него се произвеждат сушени люспи, гранули, прах, пасти, маринати и сосове. Използва се в месопреработването, консервната индустрия, производството на полуфабрикати и готови храни. Екстракти от чесън намират приложение и във фармацевтичната, козметичната и хранително-добавъчната индустрия.
Китай държи света за една скилидка
Докато България постепенно губеше позициите си, на другия край на света се раждаше почти абсолютен монопол.
Днес Китай произвежда над 21,6 милиона тона чесън годишно, което представлява приблизително 73% от световното производство. Страната е и безспорен лидер в международната търговия, като контролира огромна част от световния износ.
Сърцето на тази индустрия е провинция Шандун, където се намират едни от най-големите плантации на планетата. Там чесънът вече не е просто земеделска култура, а високотехнологична индустрия с модерни складове, автоматизирани линии за сортиране, охлаждане и пакетиране.
Именно мащабът позволява на китайските производители да бъдат изключително конкурентни. Дори след хиляди километри морски транспорт китайският чесън често достига европейските пазари на цена, с която местните фермери трудно могат да се конкурират.
Кой се опитва да счупи китайския монопол
Макар Китай да изглежда недостижим, няколко държави постепенно увеличават влиянието си.
Индия е вторият по големина производител в света, но по-голямата част от реколтата остава за вътрешния пазар. Египет се превръща в един от най-бързо развиващите се износители благодарение на по-ранната реколта и близостта до Европа.
Испания остава безспорният лидер в Европейския съюз и е символ на висококачествения чесън, макар продукцията ѝ да е значително по-скъпа от китайската. Аржентина използва предимството на различния сезон и снабдява световния пазар, когато в Северното полукълбо няма прясна реколта.
В последните години все по-активно присъствие имат и Турция, както и някои страни от Централна Азия, които се опитват да спечелят част от европейския пазар.
Колко струва чесънът днес?
Въпреки драматичния срив на българското производство, през последните месеци световният пазар на чесън остава сравнително спокоен. Голямата реколта в Китай задържа международните цени, но в магазините у нас качественият български чесън се продава на значително по-високи цени от вносния. По данни за производствените цени, средната цена на чесъна в България е около 3,65 евро за килограм, докато в търговската мрежа родната продукция често достига 8 евро за килограм, а вносният чесън обикновено се предлага между 3-5 евро за килограм според произхода, сезона и търговската верига. Именно голямата ценова разлика е една от причините българските производители трудно да увеличават пазарния си дял въпреки по-високото качество.
Има ли отново шанс България?
Едва ли! Страната ни не може отново да се конкурира с Китай по количество или цена. Но това не означава, че битката е загубена.
Все повече европейски потребители търсят местни сортове, биологично производство и по-силен вкус, а именно това може да се превърне в предимство за българските производители. Вместо да се съревновават с индустриалните гиганти, те могат да заложат на качеството, традиционните сортове и директните продажби.
Българските сортове още не са казали последната си дума
Макар производството да е сведено до минимум, България все още пази ценни местни сортове чесън, които се отличават с по-силен аромат, по-високо съдържание на етерични масла и добра съхраняемост. Традиционно чесън се отглежда в районите на Петрич и Сандански, Първомай, Пазарджишко, Пловдивско, Хасковско, Добруджа и части от Северозападна България. Именно тези райони предлагат най-добри почвено-климатични условия за културата.
Според агрономи именно местните сортове могат да се превърнат в най-голямото предимство на България – не в битката за най-ниска цена, която Китай почти сигурно ще продължи да печели, а в нишата на висококачествените и регионални продукти, за които европейските потребители са готови да плащат повече.
