България повече не може да стои и да чака големите международни компании сами да я открият. Държавата ще търси активно стратегически инвеститори и ще им предлага конкретни условия, по-бързи процедури и пряка връзка с институциите. Амбицията е страната да се превърне в регионален център за високотехнологични производства, заяви заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Михаела Карадимова.
На прицел са технологиите на бъдещето
Основната цел е в България да влизат не просто повече капитали, а инвестиции, които създават модерни производства, добре платени работни места и търсене на квалифицирани специалисти.
„Нашата цел е да привличаме повече инвестиции с висока добавена стойност - в технологии, иновации, микроелектроника, автомобилостроене, изкуствен интелект, цифрова инфраструктура, отбранителна индустрия, енергетика, биотехнологии и други“, заяви Карадимова.
Тя говори пред участниците в Годишната конференция с извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на България, организирана от Министерството на външните работи.
Според нея страната има шанс да се утвърди като сигурна и конкурентоспособна дестинация за компании, които търсят нови места за производство и развитие в Европа. За да се случи това обаче, България трябва да действа по-бързо и по-организирано от своите конкуренти.
Около 300 мерки срещу административната тежест
Една от най-честите критики на бизнеса към България е свързана с бавните процедури, множеството разрешителни и разкарването между различни институции.
По думите на Карадимова вече са набелязани около 300 мерки за намаляване на административната тежест. Целта е компаниите да губят по-малко време в чакане, подаване на едни и същи документи и търсене на отговори от различни ведомства.
Към Министерския съвет е създаден и Координационен съвет за насърчаване на инвестициите. Неговата задача е да събира на едно място институциите, от които зависи реализацията на големите проекти.
„Ролята на новия механизъм за координация на стратегическите инвеститори е да осигурява по-бързи административни процедури, по-добра институционална координация и персонализирано обслужване“, обясни заместник-министърът.
Така вместо инвеститорът сам да търси кой отговаря за електрозахранването, инфраструктурата, разрешителните, земята или работната сила, държавата трябва да му осигури ясен път и конкретни лица за контакт.
Нов закон отваря вратата за общи проекти
Министерството е разработило и проект на закон за публично-частното партньорство. Идеята е държавата, общините и бизнесът да могат да работят заедно при реализацията на важни проекти при ясни правила и разпределени отговорности.
Подобен механизъм може да се използва при изграждането на индустриални зони, транспортна и цифрова инфраструктура, енергийни мощности и други големи начинания, за които са необходими както публични ресурси, така и частен капитал.
Карадимова постави сред приоритетите и модернизацията на българската индустрия. Това означава съществуващите предприятия да внедряват нови технологии, да автоматизират производството и да произвеждат стоки с по-висока стойност, вместо да разчитат основно на евтин труд.
България трябва първа да почука на вратата
Заместник-министърът отправи директен призив към българските посланици и търговски представители зад граница. Според нея те трябва активно да откриват компании с интерес към региона и да представят България още преди конкурентните държави да са стигнали до тях.
„В условията на все по-засилена международна конкуренция вече не можем да чакаме инвеститорите сами да открият страната ни. България трябва да бъде проактивна - да достига първа до стратегическите инвеститори, да предлага конкретни решения и да изгражда дългосрочни партньорства“, заяви Карадимова.
Този подход променя традиционната роля на икономическата дипломация. Посолствата няма да разчитат само на представителни събития и общи презентации, а ще трябва да търсят конкретни компании, проекти и пазари за българските предприятия.
„Темата за икономическата дипломация никога не е била толкова важна за развитието на България, колкото е днес“, подчерта заместник-министърът.
Посолствата влизат в битката за инвестиции
Министерството на икономиката разполага със Служби по търговско-икономическите въпроси в редица държави. Те трябва да работят съвместно с посолствата, Българската агенция за инвестиции и останалите институции.
Задачата им е не само да привличат чужди компании, но и да помагат на българския бизнес да намира партньори, клиенти и нови пазари.
Карадимова настоя резултатите от тази работа да бъдат измервани конкретно.
„Икономическата дипломация днес е измерима с резултатите, които носи - повече инвестиции, повече износ, повече високотехнологични производства, по-висока производителност и по-добри възможности за българските предприятия“, заяви тя.
Това означава успехът да не се отчита само с броя на проведените срещи и подписаните меморандуми, а с реално открити производства, нови работни места и български стоки, достигнали до чужди пазари.
От добрия образ към реални резултати
Според Карадимова България разполага с международно доверие, което трябва да бъде превърнато в икономическа полза. За целта външното и икономическото министерство, търговските служби, инвестиционната агенция и дипломатическият корпус трябва да действат като единен екип.
Амбицията е страната да не бъде възприемана само като място с ниски разходи за труд, а като държава, в която могат да се развиват сложни технологии и модерни производства.
Голямото изпитание обаче ще бъде дали обявените мерки действително ще ускорят процедурите и ще премахнат пречките пред бизнеса. В битката за стратегическите инвеститори добрите намерения не са достатъчни - решаващи са скоростта, предвидимостта и способността на държавата да изпълнява обещанията си.
