Бизнес

Германия и Франция си поделят властта в ЕЦБ! Испанец е фаворит за наследник на Лагард

Берлин и Париж са близо до сделка, която може да предопредели кой ще управлява Европейската централна банка през следващите години

Германия и Франция си поделят властта в ЕЦБ! Испанец е фаворит за наследник на Лагард

Берлин и Париж са близо до сделка, която може да предопредели кой ще управлява Европейската централна банка през следващите години. В надпреварата участваха двама кандидати - Де Кос и бившият шеф на Нидерландската централна банка Клаас Кнот. Испанецът Пабло Ернандес де Кос се очертава като фаворит за президентския пост, а Германия и Франция очакват да получат ключови позиции в Изпълнителния съвет.

Битката за наследник на Кристин Лагард в Европейската централна банка навлиза в решаваща фаза. Зад официалните кандидатури се водят интензивни преговори между най-влиятелните държави в еврозоната, а залогът е много по-голям от избора на един човек. Става дума за разпределението на влиянието върху паричната политика на Европа, управлението на финансовите пазари и бъдещето на еврото.

Според публикация на "Уолстрийт джърнъл" европейските лидери са близо до неформално споразумение за назначаването на испанеца Пабло Ернандес де Кос. Германия и Франция са склонни да подкрепят кандидатурата му, ако получат важни постове в шестчленния Изпълнителен съвет на ЕЦБ.

Испанецът Де Кос печели подкрепа, Кнот остава назад

Пабло Ернандес де Кос е бивш управител на Испанската централна банка, а в момента ръководи Банката за международни разплащания в Базел - институция, често определяна като банката на централните банки. Той има сериозен опит в управлението на паричната политика и международните финансови отношения.

Де Кос оглавява Испанската централна банка от 2018 до 2024 г. и участва в работата на Управителния съвет на ЕЦБ в един от най-трудните периоди за еврозоната - пандемията, енергийната криза и рязкото ускоряване на инфлацията. Като ръководител на Банката за международни разплащания той поддържа тесни контакти с централните банкери от цял свят.

Неговият основен съперник е Клаас Кнот, който ръководи Нидерландската централна банка от 2011 до 2025 г. и е сред разпознаваемите представители на по-консервативното крило в европейската парична политика. Кнот е известен с настояването си за строга финансова дисциплина и предпазливост при намаляването на лихвите.

Испания официално номинира Де Кос, а Нидерландия - Кнот. Сега обаче политическата подкрепа за испанеца нараства, а според последните медийни информации Кнот може да се оттегли от надпреварата.

Германия и Франция договарят ключови постове

Зад кандидатурата на Де Кос се оформя политическа сделка, в която Берлин и Париж търсят гаранции за собственото си влияние в ръководството на ЕЦБ.

Германия настоява за назначаването на Маркус Брунърмайер, професор по икономика в американския университет "Принстън", на мястото на главния икономист Филип Лейн. Германският кандидат е спряган за поста, след като мандатът на Лейн изтича на 31 май 2027 г.

Франция от своя страна се стреми да получи позицията, отговаряща за пазарните операции. Тя ще се освободи след напускането на Изабел Шнабел, която се очаква да поеме висш пост в Международния валутен фонд.

Този ресор е особено важен, защото включва управлението на пазарните операции и програмите за изкупуване на облигации на централната банка. За Франция, която е изправена пред сериозни бюджетни и дългови предизвикателства, контролът върху тази област има особена стратегическа стойност.

Така трите ключови назначения - президент, главен икономист и ръководител на пазарните операции - се превръщат в част от една обща политическа договорка. Германия подкрепя испанец за най-високия пост, но иска германец на икономическия ресор, докато Франция очаква да запази силно влияние върху финансовите операции на ЕЦБ.

Защо Кристин Лагард напуска предсрочно?

Решението на Кристин Лагард да напусне Европейската централна банка преди края на мандата си изненада финансовите пазари. На 29 октомври 2026 г. ЕЦБ официално съобщи, че тя ще се оттегли на 7 февруари 2027 г.

Лагард пое ръководството на институцията на 1 ноември 2019 г. с осемгодишен мандат, който по план трябваше да приключи на 31 октомври 2027 г. Така тя ще напусне приблизително осем месеца по-рано.

Самата Лагард обясни решението си с желанието да има повече свобода да говори и да участва в дебати по въпроси извън паричната политика. Като президент на ЕЦБ тя е обвързана с изискването за институционална неутралност и независимост. Централната банка има конкретен мандат - да поддържа ценовата стабилност в еврозоната, а ръководителят ѝ трябва да се въздържа от политически позиции извън тази сфера.

Лагард подчерта, че иска да може да изразява свободно позициите си по въпроси, които смята за важни, без ограниченията, произтичащи от ръководния ѝ пост. Тя не посочи конкретна нова длъжност или организация, към която се насочва.

Има обаче и важен политически контекст. Предсрочното ѝ оттегляне позволява на европейските лидери да изберат наследник преди президентските избори във Франция през април 2027 г. Това е съществено, защото президентът Еманюел Макрон няма право на трети пореден мандат, а евентуална победа на евроскептичната десница би могла да усложни преговорите за ключовите европейски назначения.

Според анализи на европейски медии именно желанието изборът да бъде направен при сегашното политическо ръководство във Франция е една от причините за ускоряването на процедурата.

Кой всъщност избира новия президент?

Назначението не е решение единствено на Германия и Франция, колкото и голямо да е влиянието им. Според европейските правила кандидатът трябва да бъде препоръчан от финансовите министри на еврозоната, след което Европейският парламент и Управителният съвет на ЕЦБ дават становища. Окончателното решение се взема от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство.

Европейските лидери се надяват да постигнат политическо споразумение за назначенията през декември. Така новият президент ще може да поеме поста на 7 февруари без сътресения в управлението на централната банка.

Битката за ЕЦБ е и битка за бъдещето на еврото

Изборът на нов президент на ЕЦБ ще има значение далеч отвъд кадровите промени във Франкфурт. Институцията определя лихвената политика за държавите от еврозоната и разполага с огромно влияние върху цената на кредитите, инфлацията, банковата система и финансирането на правителствата.

Различията между кандидатите също не са без значение. Кнот е възприеман като по-твърд защитник на финансовата дисциплина, докато Де Кос е смятан за по-умерен и по-склонен към гъвкав подход при извънредни сътресения на облигационните пазари. Това не означава автоматично, че единият ще води политика на високи, а другият - на ниски лихви. Решенията се вземат колективно от Управителния съвет.

За Европа предстои важен избор в момент, когато икономиката остава под натиска на геополитическите конфликти, високите държавни дългове и несигурността около растежа.

Ако договорката между Германия, Франция и Испания се осъществи, Де Кос може да стане първият испанец начело на Европейската централна банка. А разпределението на останалите две позиции ще покаже кой ще държи ключовите лостове на влияние върху паричната политика на Европа през следващите години.

Коментирай