Европа се готви да вземе рекордни количества пари назаем, а инвеститорите вече искат все по-висока цена, за да ги предоставят. Германия и останалите държави от еврозоната увеличават емисиите на държавни облигации, което тласка доходността им към равнища, невиждани от години, предаде Ройтерс.
Само доходността по 30-годишните германски облигации достигна 3,79% - най-високото ниво от 2011 г. За обикновения човек това звучи далечно, но означава едно - държавите плащат повече, когато заемат, а по-високата цена на парите постепенно се усеща и при ипотеките и фирмените кредити.
Германия вече не стиска толкова здраво портфейла
Берлин дълги години беше символ на строгата бюджетна дисциплина в Европа, но тази политика започва да се променя. Германия увеличава разходите за отбрана, сигурност и инфраструктура и за целта ще трябва да излиза все по-често на пазарите за нови заеми.
"Комерцбанк" очаква през 2027 г. страната да емитира държавни облигации за рекордните 400 млрд. евро при 349 млрд. евро през тази година. Само че инвеститорите вече не се хвърлят безусловно към германския дълг - при последния аукцион на 10-годишни облигации бяха продадени книжа за 3,8 млрд. евро при планирани 6 млрд.
"Говорим за обща ситуация, при която на облигационните пазари трябва да бъдат набрани много средства и доходността се приспособява към това", обясни Алеш Коутни от "Вангард".
Франция вече плаща почти 5%
Още по-напрегната е ситуацията във Франция, където доходността по държавните облигации е близо до най-високото си равнище от 18 години и се приближава до 5%. Причината е не само общото поскъпване на финансирането, но и тревогата около френските публични финанси.
Бюджетният дефицит на страната се очаква да остане над 5%, докато политическите партии продължават да спорят как и откъде да бъдат намалени разходите. Колкото по-съмнителна изглежда способността на една държава да държи бюджета си под контрол, толкова по-висока лихва искат инвеститорите, за да й дадат пари.
Еврозоната се готви за дълг от 1,54 трилиона евро
Размерът на предстоящото финансиране показва колко сериозна е промяната. "Барклис" прогнозира, че през 2027 г. държавите от еврозоната ще пуснат облигации за рекордните 1,54 трлн. евро.
След приспадане на старите задължения, които предстои да бъдат погасени, новият дълг ще бъде около 574 млрд. евро. Парите са необходими за социални и здравни разходи, отбрана, инфраструктура, подкрепа за икономиките и мерки за справяне с последиците от климатичните промени.
ЕЦБ вече не изкупува всичко както преди
Допълнителен натиск идва от Европейската централна банка. Тя позволява на облигациите в портфейла й да достигат падеж, без получените средства автоматично да се влагат отново в нов държавен дълг.
Това означава, че все по-голяма част от огромното количество нови облигации трябва да бъде купено от банки, фондове и други частни инвеститори. А когато предлагането е огромно, държавите трябва да предложат по-привлекателна доходност, за да намерят купувачи.
Високата доходност не означава непосредствена дългова криза, но прави финансирането по-скъпо. Колкото по-дълго се задържи тази тенденция, толкова по-голяма част от държавните бюджети ще трябва да отива за лихви вместо за други разходи.
