Европа върви към опасно свиване на собствените си възможности да произвежда бензин, дизел и други петролни горива точно когато войната около Иран показа колко уязвима е системата при внезапен глобален шок. Капацитетът на европейските рафинерии се очаква да се срине с 20% до 2035 г. и да остане малко над 9 млн. барела дневно, пише "Файненшъл таймс", позовавайки се на S&P Global Energy.
В началото на XXI век континентът е разполагал с капацитет от около 14 млн. барела дневно. Правителствата вече говорят за необходимост от повече стратегическа сигурност, но инвеститорите продължават да избягват нови големи проекти за рафинерии.
Кризата показа къде е слабата точка
Настоящият енергиен шок е особено тревожен, защото проблемът вече не е само дали има достатъчно суров петрол. Светът започва да усеща недостиг на мощности, които могат да превърнат този петрол в дизел, бензин и авиационно гориво. Рафинериите в Европа работят при силно натоварване, а възможностите за бързо увеличаване на производството са ограничени.
Последиците вече се виждат в цените. Според Ройтерс европейският дизел е поскъпнал с над 70% от началото на войната през февруари, докато повече от една пета от рафинерийния капацитет в Близкия изток остава извън строя, а преработката в Русия е силно засегната от украинските удари. Дори спадът на цената на суровия петрол не успява автоматично да свали цените на горивата, когато самото преработване се превръща в тесния участък на веригата.
Европа затваря, конкурентите строят
Докато европейският капацитет се топи, картината в други части на света е обратна. Китай, Индия, Близкият изток и Африка изграждат огромни модерни рафинерии, които са по-нови, по-мащабни и често по-конкурентни от остаряващите европейски предприятия. Така производството постепенно се измества към региони, от които Европа все по-често ще трябва да внася готови горива.
Тенденцията не започва с настоящата война. S&P Global още преди кризата предупреждаваше, че Европа ще понесе основната част от бъдещите затваряния заради високите разходи за газ и електроенергия, скъпия труд, въглеродните изисквания и конкуренцията на новите рафинерии извън континента. Само през 2025 г. Европа е загубила близо 500 000 барела дневен капацитет.
Америка също отстъпва, но по-бавно
Проблемът не е само европейски. S&P очаква капацитетът в САЩ да намалее със 7% през десетилетието до 2035 г. и да достигне 16,7 млн. барела дневно. Разликата е, че прогнозираният спад в Европа е почти три пъти по-голям като процент.
Настоящата криза вече принуждава американските рафинерии да работят близо до максималните си възможности, за да компенсират прекъсванията в Близкия изток и Русия. Това оставя малък резерв при авария, природно бедствие или нов военен удар и показва колко опасна може да стане система, в която големите потребители постепенно губят собствен преработвателен капацитет.
Електромобилите ускоряват оттеглянето
Парадоксът е, че една от причините инвеститорите да не искат да строят нови европейски рафинерии е очакването търсенето на автомобилни горива постепенно да намалява. Разпространението на електромобилите и хибридите вече притиска потреблението, а дългосрочните прогнози сочат структурен спад на европейското търсене на петрол.
За инвеститорите това прави нова рафинерия все по-трудна за оправдаване като проект за десетилетия напред. За правителствата обаче възниква друг проблем - дори при намаляващо нормално потребление Европа трябва да разполага с достатъчно гориво за транспорт, авиация, земеделие, индустрия и армия в момент на война или прекъснати доставки.
"Файненшъл таймс" отбелязва, че настоящият скок в печалбите може да отложи някои затваряния, но едва ли ще обърне дългосрочната тенденция. Ако прогнозата на S&P се изпълни, при следваща мащабна енергийна криза Европа ще разполага с още по-малко собствени мощности и ще бъде принудена да се конкурира за готови горива, произведени все по-често на хиляди километри извън континента.
