Първата по рода си европейска стратегия за животновъдството може да се превърне в мощен тласък за българските фермери и да спре дългогодишния срив в сектора. Брюксел поставя във фокуса доходите на стопанствата, достъпа до финансиране, защитата при кризи и болести, развитието на местни и мобилни кланици и ясното обозначаване на европейския произход. Според Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация документът дава реален шанс държавата най-после да изгради устойчива политика за малките и семейните ферми. Той изрази надежда, че животновъдите, особено в обезлюдените райони, скоро ще получат специален статут.
Брюксел и фермерите вече говорят на един език
„Започваме да говорим на един език с чиновниците. Въпросът е да накараме и политиците да започнат да го говорят“, заяви Караколев пред БНР.
По думите му България тръгва от трудна позиция, защото в продължение на години не е имала ясна национална цел в селското стопанство. Резултатът е тежък удар върху малките и семейните стопанства, които той определи като гръбнака на животновъдството.
Новата стратегия обаче дава възможност този процес да бъде обърнат. Тя поставя основата за дългосрочни политики, които могат да задържат хората в селските райони, да стимулират местното производство и да осигурят по-голяма устойчивост на фермите.
Повече пари и сигурност за стопанствата
Един от най-важните акценти е достъпът на животновъдите до ликвидност и финансиране. Според Караколев държавата разполага с инструменти като Българската банка за развитие и гаранционните механизми, чрез които може да подпомага реално сектора.
„Има си държавна банка, има гаранционни инструменти, има дългосрочност и устойчивост в държавните политики. ББР е един инструмент на държавата да подпомага политиките си“, посочи той. Това би позволило на фермите да инвестират в техника, сгради, животни и модернизация, без да бъдат оставяни сами срещу високите разходи и пазарните кризи.
Караколев припомни, че през последните 15 години броят на животновъдите у нас е намалял с около 40%. Според него много възможности са били проспани, но новата европейска стратегия може да събуди държавата и да я принуди да провежда последователна политика. „С политики трябва да започне да стимулира хората да си произвеждат храна“, подчерта той.
Мобилните кланици решават огромен проблем
Сред най-практичните мерки е развитието на мобилни кланици. Те могат да спестят на животновъдите дългото и скъпо транспортиране на животни на стотици километри. „Първо - животните няма да се разхождат по 200 километра. Това е въглеродният отпечатък. А по този начин ще се стимулират животновъдите да не колят във фермата. И всичко това ще бъде на светло“, обясни Караколев.
Мярката ще намали разходите, ще ограничи стреса за животните и ще извади повече от дейността на светло. Така малките стопанства ще получат реален достъп до законна преработка, без да зависят от малък брой големи кланици, разположени далеч от тях.
По-късият път до трапезата носи повече доходи
Стратегията отваря възможност и за развитие на фермерските пазари и скъсяване на веригите за доставка. Това означава повече директни продажби, по-малко посредници и по-голям дял от крайната цена за самия производител.
Караколев посочи Румъния като пример за държава, която вече прилага подобни решения. Според него контролът трябва да бъде насочен преди всичко към големите количества внос, включително към нелегалните доставки, а не родните производители да бъдат поставяни постоянно под лупа.
По-ясното обозначаване на европейския произход също може да даде силно предимство на българските продукти. Потребителите ще знаят откъде идва месото, млякото и сиренето, а местните фермери ще бъдат по-добре защитени от нелоялна конкуренция и подвеждащ внос.
Ваксините могат да спасят цели стада
Друг ключов елемент е новият подход към болестите по животните. Европейската комисия насърчава държавите да използват ваксинацията като инструмент за превенция, вместо да чакат заразите да се разпространят и след това да унищожават цели стада.
„Комисията отдавна даде зелена светлина на Румъния да ваксинира животните за чума и шарка. ЕК препоръчва държавите да започнат да ваксинират. Националният интерес трябва да надделява над корпоративния“, заяви Караколев.
Подобна политика може да спести огромни загуби на фермерите, да защити поминъка им и да намали необходимостта от тежки масови мерки при появата на огнища.
Специален статут за пазителите на обезлюдените райони
Една от най-силните идеи е животновъдите в обезлюдените и планинските райони да получат специален статут. В много населени места фермите са сред последните действащи стопански структури и осигуряват работа, храна и живот на местните общности.
Подкрепата за тях няма да бъде само земеделска мярка. Тя може да се превърне в инструмент срещу обезлюдяването, изоставянето на земята и изчезването на традиционното производство.
Караколев вярва, че този път има реален шанс европейската стратегия да бъде приложена и в България. „Има увереност в мен, че вече започва да се мисли в тази посока. Щом има политическа воля, то наистина ще се случи“, заключи той.
