България настоява малките и средните предприятия, изследователските организации и стартиращите компании от всички държави-членки на Европейския съюз да получат реално участие във веригата за създаване на стойност на европейските космически програми. Това заяви зам.-министърът на иновациите и дигиталната трансформация Мира Йосифова на заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност в частта „Космическо пространство“ в Брюксел.
Темата на дискусията беше „Космическо пространство за икономическа сигурност“. Българската позиция поставя акцент върху това, че космическият сектор вече не е само научна или технологична тема, а част от сигурността, индустриалната мощ и икономическата устойчивост на Европа.
Космическите програми не трябва да остават само за големите играчи
Йосифова подчерта, че за България е особено важно достъпът до европейските космически програми да бъде по-широк и по-ефективен. Според нея в тях трябва да участват не само големите компании и водещите държави, а и малки фирми, научни организации и стартиращи предприятия от целия Европейски съюз.
Този акцент е важен за страни като България, които имат развиващ се иновационен и технологичен сектор, но често се сблъскват със сложни процедури, високи изисквания и ограничен достъп до големите европейски вериги за доставки.
„Особено значение за България има ефективното участие на малки и средни предприятия, изследователски организации и стартиращи компании от всички държави членки във веригата за създаване на стойност на европейските космически програми“, каза Йосифова.
По-малко бюрокрация и повече конкурентоспособност
Зам.-министърът посочи, че водещ елемент за България остава намирането на законодателен баланс. Според нея новите правила трябва да улесняват сектора, а не да създават ненужни административни и регулаторни тежести за европейските космически компании.
„За да се постигне това, е необходим правилен баланс между изискванията за устойчивост и безопасност на космическите дейности и инфраструктура, от една страна, с необходимостта от подкрепа на конкурентоспособността на сектора в ЕС, от друга страна“, обясни Йосифова.
Българската позиция е, че безопасността и устойчивостта са задължителни, но не бива да задушават иновациите и бизнеса. Това е особено важно в сектор, в който Европа се конкурира със световни сили и частни гиганти, а скоростта на развитие често е решаваща.
Критични компоненти, суровини и киберсигурност
Йосифова отбеляза, че за дългосрочната конкурентоспособност на ЕС е необходимо да продължат усилията за преодоляване на уязвимостите в космическия сектор. Сред тях са зависимостите при критични компоненти, суровини, съвременни материали, полупроводници, вериги за доставки, капацитет за изстрелване, киберсигурност и фрагментация на пазара.
По думите ѝ европейските космически програми Galileo, EGNOS, Copernicus, GOVSATCOM и IRIS² са стратегически актив, който трябва да бъде развиван и надграждан. Целта е ЕС да постигне технологично лидерство и да намали рисковете, свързани със зависимост от външни доставчици и уязвими вериги.
В рамките на заседанието министрите, отговарящи за конкурентоспособността в сектора, приеха и доклад на Кипърското председателство за напредъка по Регламента относно безопасността, надеждността и устойчивостта на космическите дейности в Съюза - Акта на ЕС за космическото пространство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
