България е приета добре от партньорите си в Европейския съюз и НАТО след серията срещи на премиера Румен Радев с европейски лидери, заяви външният министър Велислава Петрова в първото си телевизионно интервю след встъпването си в длъжност.
По думите й основното послание от разговорите е, че страната вече изглежда по-предвидима заради стабилното парламентарно мнозинство и може да заяви по-активна регионална роля. Петрова коментира пред БНТ и реакцията на България след инцидента с руски дрон, паднал върху жилищен блок в Румъния, като подчерта, че София напълно осъжда подобни атаки и настоява за европейски подход към намаляване на рисковете.
Успехи след срещите на Радев с европейските лидери
Поредица от срещи с лидери на ЕС осъществи премиерът Румен Радев през последните дни, а според външния министър те са показали, че България отново действа проактивно със своите ключови партньори на равнище ЕС и НАТО. Петрова подчерта, че страната е била приета добре, а стабилността на новото управление е отчетена като важен фактор от европейските партньори.
„България проактивно действа със своите ключови партньори на ниво ЕС и НАТО. България е приета добре“, заяви Велислава Петрова. Тя добави, че общата линия в тези срещи е била задоволството на лидерите, че България най-накрая има стабилно мнозинство, избрано с гласа на народа в широк план.
По думите на министъра именно предвидимостта и политическата стабилност са ключови в момент, когато в много други държави от ЕС все по-трудно се поддържат правителства и се изграждат сложни коалиции. Според нея ситуацията у нас показва, че България има мандат да бъде активен член, който не само участва в европейските решения, но и търси по-ясно заявена регионална роля.
България иска по-категорична регионална позиция
Петрова отбеляза, че България и досега е имала своя регионална роля, но тя трябва да бъде заявена по-категорично. Така срещите на Радев бяха представени не просто като дипломатически контакти, а като опит страната да се върне по-видимо в европейския и евроатлантическия разговор.
Според външния министър това е особено важно на фона на усложнената политическа картина в ЕС, войната в Украйна и засилващите се рискове по източния фланг. Посланието й беше, че стабилността в София може да се превърне в аргумент за по-активно участие на България в регионални формати, европейски решения и политики за сигурност.
Съпричастност към Румъния след удара с руски дрон
След темата за европейските срещи Петрова коментира и инцидента в Румъния, при който руски дрон падна върху жилищен блок. Министерството на външните работи е изразило съпричастност към Букурещ, а министърът е разговаряла със съветника по сигурността на президента на Румъния.
„Напълно осъждаме такъв тип атаки“, заяви Петрова. Тя уточни, че в конкретния случай най-вероятно става дума за дронове, насочени към украинска територия, които са напуснали първоначалния си периметър и са достигнали до Румъния.
По думите й случилото се ясно показва колко опасен може да бъде начинът, по който се водят военни действия със съвременни технологии. Когато такива средства се използват в близост до границите на държави от ЕС и НАТО, рискът вече не остава ограничен само до украинската територия, а може да засегне цивилни хора в съседни страни.
Рискът от войната се разширява
Петрова предупреди, че периметърът на опасността се разширява и няма гаранция, че подобни случаи няма да се повторят. Според нея именно това налага европейските държави да търсят общ подход към диалог и намаляване на рисковете.
Министърът постави акцент върху необходимостта този разговор да се води на европейско ниво. Посланието й беше, че когато има инциденти с пострадали цивилни и застрашена територия на държава членка на ЕС и НАТО, реакцията не може да бъде само двустранна, а трябва да бъде част от по-широка политика за сигурност.
Свръхдефицитът влиза като тежък финансов сигнал
След външнополитическите теми Петрова коментира и очакваното влизане на България в процедура по свръхдефицит. Тя заяви, че дефицитът, който е бил смятан за 3 процента, очевидно ще се окаже значително по-висок.
„Очевидно е, че този 3-процентен дефицит, който смятахме, че имаме, всъщност ще се окаже доста по-висок“, каза външният министър. Така тя потвърди, че финансовата картина пред страната е по-тежка от първоначално очакваното и ще изисква реакция от правителството.
Петрова обясни, че процедурата по свръхдефицит е европейски регламент, чрез който се следи държавите членки да не изпадат в ситуация на прекомерен дефицит или прекомерен външен дълг. В случая с България проблемът е именно по линия на бюджетния дефицит.
Мониторинг, мерки и възможни последващи действия
Министърът подчерта, че процедурата не трябва да се представя като крайна ситуация, но е показателна за нуждата от мерки. Според нея България ще трябва да предприеме действия, така че да се върне към рамката на 3-процентния дефицит.
„Не мисля, че има нещо крайно, но е показателно, че ще трябва да въведем съответни мерки, така че да се вписваме в 3-процентния дефицит“, заяви Петрова. Тя уточни, че предстои Европейската комисия да предложи на Съвета следващите стъпки, които могат да бъдат приети с квалифицирано мнозинство.
На въпрос за възможни санкции външният министър обясни, че първо се определя период на мониторинг. След това, според реакцията на съответното правителство и според предприетите мерки, може да има последващи действия.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
