В навечерието и в дните около най-светлия български празник – 24 май, Варна отново стана сцена на едно на пръв поглед прекрасно събитие. На терасата на Морското казино, с изглед към вълните, се проведе второто Празнично четене на библейски откъси. Общественици и видни варненци се събраха на 28 май от 18:30 часа, за да припомнят вечната връзка между думите, вярата и човешкото сърце. Целта е благородна – призив към доброта, съвест и смирение в един свят, в който думите отдавна са загубили своята тежест и стойност.
Всичко това звучи красиво, почти пасторално. Но зад фасадата на празничните слова прозира една горчива, болезнена истина, която никой не смее да изрече на глас: тази мярка е отчаяно и трагично позакъсняла.
Ужасяващата равносметка на духовното безхаберие
Истината е, че през последните тридесет години българското общество успешно и методично отгледа цяло едно поколение безбожници. Поколение, за което ценностите се измерват в материални придобивки, моралът е отживелица, а егоизмът е издигнат в култ. Ние сами прекършихме духовната нишка. Оставихме децата си да растат в ценностен вакуум, където езикът е брутално принизен до жаргон и агресия, а духовността е заменена от празен консуматорски блясък.
Сега, уплашени от чудовището, което сами създадохме, се опитваме да гасим пожара с чаша вода. Изведнъж се сетихме за делото на Светите братя Кирил и Методий не просто като за букви от азбуката, а като за свещено Слово. Сетихме се, че Библията лекува, утешава и вдъхновява. Но дали няколко часа публично четене пред подбрана публика могат да компенсират десетилетията духовно безхаберие в семейството и училището?
Дано да свърши работа, преди да е станало твърде късно
Въпреки скептицизма, надеждата умира последна. Както се казва – по-добре късно, отколкото никога. Инициативата на Морското казино е искрица в тъмнината и можем само горещо да се надяваме, че тя все пак „ще свърши работа“. Ако поне един млад човек, минаващ случайно по алеите, се е спрял, за да чуе вечните истини, и ако това е докоснало сърцето му, значи събитието е имало смисъл.
Народ, който пази буквите си, пази и душата си – това е факт. Но буквите без вяра и морал са просто сухи знаци върху хартия. Време е да разберем, че отговорността за думите и делата ни не е само за 24 май или за организирани събития. Тя е ежедневна битка за спасението на децата ни. Празничното четене във Варна беше добър знак, но истинското четене на моралните закони трябва да започне от домовете ни. Преди следващото поколение изобщо да е забравило как да ни разбира.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
