Въпросът за референдума относно въвеждането на еврото, повдигнат от президента Румен Радев на 9 май, продължава да разпалва политически и юридически дебати. Председателят на Народното събрание Наталия Киселова коментира пред БНТ, че е важно спазването на конституционната процедура и яснотата в правомощията на институциите.
Според нея съдът няма друга опция освен да разгледа подаденото искане на президента. "Конституционният съд е длъжен да образува дело. Въпросът ще бъде дали искането на държавния глава е допустимо в цялост или частично. В юридическите среди има спор как трябва да се постъпи и към кой момент е прекратена възможността да се поиска национално допитване и тъй като мненията са разнопосочни мисля, че по този начин КС със своя акт произнасяйки се дали допуска или не ще сложи окончателно край на този спор", каза тя.
Киселова уточни, че президентът е съчетал две искания в едно - тълкуване на конституционен текст и обявяване на нищожност на нейно разпореждане, издадено на 13 май. Тя обаче изрази скептицизъм, че ще се стигне до очаквания от държавния глава резултат: "Не мисля, че това е коректно формулирано и коректен прочит на конституционния текст. Председателят има правомощия, които са уредени не само в Конституцията, но и в правилника на Народното събрание."
Относно обвиненията, че нейният акт възпрепятства възможността за народно допитване, Киселова беше категорична. "Опазил ме Господ, ако аз съм причината българските граждани да не бъдат питани. Има едно усещане в обществото, че българските граждани не са достатъчно питани или консултирани. Това се дължи на друго - на политическата криза у нас, която мисля, че започна да затихва и ниската избирателна активност всъщност създава впечатление, че част от гражданите нямат свои представители. Но това се дължи на ниската избирателна активност на последните избори, а не че народните представители не искат да питат гражданите. Въпросът е когато се повдига въпрос за национален референдум дали той е от компетентността на НС и дали въпросът вече не е решен от международен договор както в случая", обясни Киселова.
Тя обаче уточни, че моментът за подобно искане вече е отминал, тъй като процесът по въвеждането на еврото е в напреднал етап, включително с поисканите доклади от ЕЦБ и Европейската комисия.
Политическите последици
Според председателката на парламента, независимо от каквито и да било действия, политическите ефекти от поведението на държавния глава са били неминуеми: "Както и да бях постъпила, въпросът за политическите последици от искането на президента щеше да стои."
Тя също така се съгласи с тезата, че в обществото има усещане за недостатъчно консултиране на гражданите по важни въпроси, но посочи причината в ниската избирателна активност, а не в отказ на институциите да ги питат.
Обвинения, критики и шефското място в парламента
На въпрос за многобройните политически нападки срещу нея - включително искания за оставка и обвинения в защита на министри, Киселова отговори: "Столът е горещ и би бил горещ за всеки, който би заел мястото ми."
Тя подчерта, че не пази никого и че всеки министър, включително премиерът, е обект на парламентарен контрол. Киселова посочи, че част от атаките са политически спектакъл: "Всяка парламентарна група желае да влезе в медиите по различен, цветен начин."
Социални искания и неравенства
Киселова призна, че социалното напрежение в страната е високо и изтъкна липсата на ясен обществен дебат по темата: "Трябва да има йерархия на ценностите в обществото. Ние нямаме в момента такъв разговор."
Тя даде за пример парадокса, че медицинските сестри са по-малко търсени от лекарите, въпреки че са основни фигури в здравеопазването - поради неадекватното заплащане и социалната стойност на труда им.
Санкциите "Магнитски" и ролята на България
По повод възможността за прилагане на санкциите "Магнитски" в българското законодателство, Киселова заяви: "Ще бъде сериозно юридическо предизвикателство да се въведат законови последици. Най-ефективни са те чрез банковия сектор."
Тя припомни опит на служебно правителство за въвеждане на нормативна база, която е била обявена за незаконосъобразна от ВАС.
Стабилност на властта
Относно политическата криза и шансовете за конституционно мнозинство, Киселова отбеляза: "Почти половината органи вече са с обновен състав. За Висшия съдебен съвет и инспектората обаче е нужно квалифицирано мнозинство. А това изисква много по-широк диалог."
Тя допълни, че към момента няма сериозна опасност от нова предсрочна нестабилност, но само високата избирателна активност би била знак, че страната е излязла от кризата: "Когато гражданите се завърнат и започнат да бъдат доста по-активни, тогава можем да кажем, че кризата е преодоляна."
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
