Премиерът Румен Радев представи пред управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева заявка за промяна в икономическия модел на България - от растеж, движен основно от потребление, към инвестиции, производство и износ. На срещата в Министерския съвет с Георгиева и ръководителя на мисията на Фонда за България Фабиан Борнхорст бяха обсъдени конкурентоспособността, обществените поръчки, новите технологии и изкуственият интелект.
Радев подчерта, че страната има нисък публичен дълг, но това не отменя нуждата от дисциплина и реформи. Срещата идва на фона на предупреждения на МВФ, че българската икономика расте стабилно, но е силно подкрепяна от вътрешно потребление, кредитна активност и фискално разхлабване.
Растежът вече трябва да идва от производство
Основното послание на Радев беше, че България трябва да промени двигателя на икономиката си. По думите му през последните пет години растежът се е формирал основно от стимулирано вътрешно потребление, докато инвестициите и индустриалното производство са изоставали.
„Трябва да променим модела на растеж и да върнем инвестициите, производството и износа в центъра на икономическото развитие“, заяви премиерът. Според него само така могат да се постигнат устойчив растеж, по-висока производителност и по-добри доходи.
Това е ключов политико-икономически завой в риториката на кабинета. Правителството вече не говори само за усвояване на средства или за краткосрочно подпомагане на доходите, а за по-дълбока промяна - повече капитал в реалната икономика, по-модерни предприятия и по-силен износ.
Ниският дълг не стига, ако заемите растат
Радев подчерта, че България остава сред държавите в ЕС с най-нисък публичен дълг, но предупреди, че това не бива да успокоява властта. Причината е, че през последните години страната е сред членките на ЕС, които най-много са теглили кредити.
Това е важен нюанс. Ниският дълг е предимство, защото дава финансова свобода и по-добра позиция пред инвеститори и международни институции. Но ако разходите растат по-бързо от приходите, а заемите се използват за поддържане на текущо потребление, това предимство постепенно се изчерпва.
МВФ вече отчете, че вътрешното търсене движи разширяването на българската икономика, като ръстът е подкрепян от частното потребление, силния кредитен растеж и по-разхлабена фискална политика. Фондът предупреди и за ускорена инфлация в началото на 2025 г., напрегнат пазар на труда и бързо покачване на реалните заплати.
Обществените поръчки стават тест за новия стил на управление
Втората голяма тема в разговора беше бизнес средата. Радев посочи намаляването на административната тежест и по-прозрачните процедури като приоритет на правителството, с цел да се насърчат инвестициите и да се изсветлят процесите в икономиката.
Премиерът открои значението на СИГМА за обществените поръчки и заяви, че повишената прозрачност при тяхното провеждане е ясен знак към обществото и бизнеса за промяна в начина, по който работят институциите.
Тази част от посланието е особено чувствителна, защото обществените поръчки са един от секторите, в които бизнесът най-често вижда риск от затворени кръгове, непрозрачност и неравен достъп. Преди дни кабинетът представи система за контрол на обществените поръчки, като Радев заяви, че целта е да се следи къде отиват публичните средства, колко пари се разходват и през кои фирми минават.
Инвестиции с висока добавена стойност, а не всяка цена на всяка цена
Радев постави акцент върху привличането на инвестиции с висока добавена стойност. Това означава не просто повече чужд капитал, а проекти, които носят технологии, квалифицирани работни места, производителност и връзка с по-сложни вериги на доставки.
Точно тук в разговора влизат новите технологии и изкуственият интелект. Ако България иска да излезе от модела на ниски разходи и евтин труд, тя трябва да създава условия за инженери, IT специалисти, индустриални технолози и висококвалифицирани кадри.
Премиерът отбеляза, че добрите традиции на българското образование в точните науки трябва да бъдат подкрепени. Това е пряка връзка между икономическата политика и образованието - без повече подготвени кадри инвестициите с висока добавена стойност остават лозунг, а не реален модел.
България като коридор между Европа и Азия
Радев изтъкна и стратегическото място на България като мост между Европа и Азия. По думите му страната има потенциал да развива транспортни, енергийни и дигитални коридори.
Това е позната, но важна тема, защото географията сама по себе си не носи печалба. Тя става предимство само ако бъде подкрепена с инфраструктура, сигурни правила, бърза администрация и политическа предвидимост. Именно тези фактори решават дали една страна е просто транзитна територия, или реален икономически възел.
В този смисъл срещата с МВФ не е само протоколен разговор. Тя поставя България в по-широката рамка на конкуренцията за капитал, технологии и доверие - в момент, когато регионът се бори за нови производства, енергийни връзки и дигитални инвестиции.
МВФ гледа към стабилност, но и към реформи
МВФ прогнозира за България реален растеж от 2,8% през 2026 г. и инфлация от 3,8%, показват данните на Фонда за страната. Европейската комисия също очаква растежът да се забавя, като посочва по-слабо вътрешно търсене, по-висока инфлация заради енергийните цени и бюджетен дефицит над 4% от БВП през 2026 и 2027 г.
Това е фонът, на който думите на Радев звучат по-остро. Ако България иска по-високи доходи, без да влиза в спирала от дефицити и дълг, растежът трябва да стане по-производителен. Това означава повече инвестиции, повече износ, по-малко административни спънки и по-видима борба с непрозрачните публични разходи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
