Новата инициатива „Кошница с грижа“ и откритата от Европейската комисия процедура за прекомерен дефицит срещу България бяха сред основните теми в студиото на „Здравей, България“. Старшият изследовател в Института за пазарна икономика Петър Ганев, финансовият журналист Стефан Антонов и бившият социален министър Христина Христова коментираха мерките срещу високите цени и състоянието на държавните финанси.
И тримата експерти се обединиха около мнението, че процедурата за прекомерен дефицит сама по себе си няма да реши финансовите проблеми на страната, но може да се превърне в допълнителен стимул за по-устойчива бюджетна политика и по-строга финансова дисциплина през следващите години. Според Христина Христова инициативата за създаване на потребителска кошница не е нещо ново и вече е прилагана в редица европейски държави, пише NOVA.
Тя даде пример с Гърция, където подобна практика съществува от 2022 г., както и с Франция след пандемията. По думите ѝ положителното е, че държавата показва желание да се намеси по темата за цените и търси партньорство с бизнеса.
„Добре е, че държавата има желание да действа по този въпрос и че привлича бизнеса към тази инициатива. Въпросът е какви ще бъдат реалните резултати“, заяви Христова.
Според нея успехът на мярката ще зависи от това дали потребителите ще могат лесно да сравняват цените и дали обещаните намаления от 15 до 30 процента действително ще се реализират. „Ако има прозрачност и проследимост на цените във времето, тогава ще можем да кажем дали инициативата има ефект“, смята бившият социален министър.
Петър Ганев на свой ред заяви, че е скептичен към потенциалния ефект на „Кошницата с грижа“, но подчерта, че по-големият въпрос е свързан с новите правомощия на държавните регулатори.
Той обърна внимание на изказване на премиера, според което, ако доброволните ангажименти на бизнеса не дадат резултат, държавата разполага с допълнителни механизми за намеса.
„Самата кошница не е най-притеснителното. По-интересният дебат е докъде може да стигне държавата с новите си инструменти – дали ще има регулация на цени, как ще се използват правомощията на КЗК и КЗП и дали няма да се стигне до прекомерна намеса на пазара“, посочи Ганев.
По отношение на процедурата за прекомерен дефицит той отбеляза, че досега политическият интерес е бил България да представя финансите си в по-добра светлина заради стремежа към членство в еврозоната. Сега обаче ситуацията е различна.
„Настоящото правителство няма интерес да избягва процедурата. Напротив - тя може да бъде използвана като аргумент за по-сериозна бюджетна дисциплина и финансова консолидация“, коментира икономистът.
Финансовият журналист Стефан Антонов насочи вниманието към отношенията между държавата и големите компании, които според него често се използват за решаване на бюджетни проблеми.
Той припомни случаи от последните години, когато правителства са търсили съдействие от банковия сектор или големи данъкоплатци за подобряване на бюджетните показатели.
„Имало е ситуации, в които държавата и големият бизнес намират неформални решения за текущи бюджетни проблеми. Това обаче понякога води до затваряне на очите за определени практики на пазара“, заяви Антонов.
Според него именно принципното прилагане на законодателството и реалната борба с картелните практики биха били по-ефективни от административния натиск върху цените.
По отношение на откритата от Европейската комисия процедура за свръхдефицит Антонов обясни, че тя не представлява непосредствена заплаха за страната, а по-скоро механизъм за засилен контрол върху бюджетната политика.
„Процедурата е повече предупреждение и наблюдение, отколкото наказание. На първо време Европейската комисия изисква повече информация и по-детайлни планове за това как държавата ще върне финансите си в рамките на допустимите правила“, посочи той.
Според него Брюксел не може директно да налага конкретни мерки като намаляване на заплати, социални разходи или бюджетни програми. Решенията остават в ръцете на българското правителство и парламента.
„Европейската комисия може да препоръчва, но не може да управлява българския бюджет вместо българската държава“, подчерта Антонов.
Христина Христова обърна внимание и на друг важен проблем – големия дял на сивата икономика в България.
По думите ѝ различни оценки показват, че тя представлява между 20 и над 30 процента от икономиката, което означава значителни загуби на приходи както за бюджета, така и за социалноосигурителната система. „Намаляването на публичните разходи е едната страна на проблема. Другата е изсветляването на икономиката и повишаването на събираемостта на приходите“, посочи Христова.
Петър Ганев посочва, че вече е време кабинетът да представи бюджета и средносрочната фискална рамка, за да се види дали страната тръгва към постепенно овладяване на дефицита.
Според него основният проблем сега не е липсата на приходи, както при предишната процедура през 2010 г., а прекалено бързото нарастване на разходите. Той припомня, че тогава причината е бил спадът на приходите заради кризата, докато сега приходите растат с над 10% годишно, но въпреки това бюджетът остава под натиск.
Христина Христова коментира, че в публичния сектор са допуснати сериозни дисбаланси във възнагражденията. Според нея има администрации с ниски заплати, голямо натоварване и текучество, но същевременно има и звена с високи възнаграждения и неясна ефективност. Затова тя настоява за разумен анализ „звено по звено“, вместо механично рязане на разходи.
Стефан Антонов подчертава, че високите заплати сами по себе си не са проблем, ако институциите работят добре. Като положителен пример посочва БНБ, където възнагражденията са съизмерими с тези в частния банков сектор, но институцията изпълнява функциите си. Проблемът, според него, е когато няма убедителност, че хората с високи възнаграждения реално ги заслужават.
Ганев предупреждава, че не бива всички служители в публичния сектор да бъдат поставяни под общ знаменател. По думите му твърде силен натиск върху заплатите може отново да отблъсне качествени кадри, както преди години се е случило в образованието. В същото време той признава, че има позиции с „нереални възнаграждения“, често за хора без видима експертност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
