България ще опита да превърне дългогодишните си политически отношения с Индонезия в реален бизнес, инвестиции и нови пазари за българските компании. Това стана ясно от срещите на вицепремиера и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев в Джакарта. Основният залог е сериозен - Индонезия е най-голямата икономика в Югоизточна Азия и пазар с близо 300 млн. потребители, а индонезийската страна открито вижда България като възможен мост към ЕС.
Трябва да използваме 70-годишното приятелство
В Джакарта Пулев се срещна с председателя на Камарата на представителите на Индонезия д-р Пуан Махарани. Разговорът беше насочен към разширяване на двустранното икономическо сътрудничество, което и двете страни оценяват като далеч под реалния си потенциал.
„Съществува много силна политическа воля да активизираме отношенията с Индонезия, да взаимодействаме на всички нива и във всички направления. Имаме силни дипломатически отношения, които тази година отбелязват 70 години. Трябва да използваме това приятелство и тази солидна основа за растеж“, заяви Пулев.
Дипломатическите отношения между България и Индонезия са установени на 20 септември 1956 г., така че през 2026 г. двете страни действително отбелязват 70 години официални отношения. През последните месеци юбилеят вече се използва като повод за активизиране на политическия и икономическия диалог.
Според Пулев България трябва да гледа на Индонезия не просто като на далечен азиатски партньор, а като на стратегически пазар. „България е твърдо ангажирана с европейските си партньори, но трябва да диверсифицираме икономическите си партньорства и да работим активно и с държавите от Азия, Близкия и Далечния изток“, посочи той.
Технологии, индустрия и логистика
Сред секторите с най-голям потенциал Пулев посочи високотехнологичните производства, трансфера на технологии, транспорта, логистиката и индустриалното сътрудничество.
Това продължава линия, която правителството вече развива. През август Пулев заяви, че Индонезия проявява сериозен интерес към технологичен трансфер, включително към възможности български иновативни компании да изграждат производствена база в страната. Сред обсъжданите тогава области бяха високите технологии, космическите и сателитните технологии, дроновете, логистиката и промишлеността.
От своя страна Пуан Махарани подчерта историческата роля на България като една от първите европейски държави, признали независимостта на Индонезия. Тя определи страната ни като важен партньор на Балканите и в Европа.
Особено интересна е идеята България да се превърне в логистичен и търговски хъб за индонезийски продукти към европейския пазар. Такава посока вече се обсъжда и на дипломатическо равнище, включително чрез използването на българските морски пристанища като вход към ЕС.
Голям пазар, но скромни резултати досега
Потенциалът е значителен, но числата показват защо София и Джакарта търсят нов старт. През 2025 г. двустранният стокообмен е бил около 215,5 млн. долара. Българският износ е достигнал 77,8 млн. долара, а вносът от Индонезия - 137,7 млн. долара, което оставя отрицателно салдо за България от близо 60 млн. долара.
Търговията между двете страни е и доста колеблива. През 2023 г. например оборотът е бил 693 млн. долара, а година по-късно - 638,7 млн. долара, преди да се свие рязко през 2025 г. Индонезийските преки инвестиции в България също остават ограничени - по данни на БНБ към края на 2025 г. те са едва 0,4 млн. евро.
Точно затова сегашният политически натиск е насочен към създаване на по-трайни връзки, а не само към отделни сделки.
Комисията не е заседавала от 2014 г.
Един от конкретните ходове е възстановяването на работата на Смесената комисия за икономическо сътрудничество. Последното й заседание е било през 2014 г. в Джакарта.
„Ще се радваме следващото заседание на смесената междуправителствена комисия да се проведе още през следващата година в България. По този начин ще можем да институционализираме икономическото сътрудничество с висока добавена стойност“, заяви Пулев.
Комисията съществува от 1990 г., но през последните години практически не е използвана като активен инструмент. Още по-рано тази година българското Министерство на икономиката постави възстановяването на заседанията й като важна стъпка към по-конкретни резултати.
От политическо приятелство към реални сделки
В рамките на визитата си Пулев разговаря и с министъра на търговията на Индонезия Буди Сантосо. Двамата обсъдиха разширяването на двустранната търговия, възможностите за инвестиции и необходимостта отношенията да бъдат диверсифицирани.
„Ще работим активно за оползотворяване на потенциала за разширяване на двустранното икономическо сътрудничество. Вярвам, че България и Индонезия могат да превърнат силното си политическо приятелство в конкретни икономически резултати - повече търговия, инвестиции, технологичен трансфер и нови индустриални партньорства“, подчерта Пулев.
Индонезийският интерес към България не е нов. Още през 2025 г. двете страни обсъждаха трудностите пред взаимния достъп до пазара, като Джакарта проявяваше интерес към български химически продукти и мед, а България - към палмово масло и LED осветление.
Сега амбицията е отношенията да излязат отвъд традиционната размяна на стоки и да стигнат до съвместно производство, технологии и инвестиции.
На срещите в Джакарта участваха още заместник-министърът на икономиката Михаела Карадимова и посланикът на България в Индонезия Таня Димитрова.
