Политика

Пулев постави конкретна цел пред Китай: Повече инвестиции и повече търговия

Стокообменът е надхвърлил 2,5 млрд. долара само за първите четири месеца на 2026 г., а София и Пекин търсят нови мащабни проекти

Пулев постави конкретна цел пред Китай: Повече инвестиции и повече търговия

България поставя привличането на китайски инвестиции и значително разширяване на двустранната търговия сред основните си икономически приоритети в отношенията с Пекин. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев при откриването на 19-ата сесия на Българо-китайската междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество.

Българската страна влиза в разговорите с амбиция политическият диалог да бъде превърнат в конкретни инвестиционни проекти, нови производствени мощности и по-силно присъствие на българския бизнес на огромния китайски пазар.

Инвестициите и търговията са двата големи приоритета

Като съпредседател на комисията от българска страна Пулев очерта две непосредствени задачи - повече китайски инвестиции в България и увеличаване на двустранния стокообмен.

„Искаме да вървим заедно по пътя на ускореното икономическо развитие и към едно по-пълноценно и качествено сътрудничество, особено по отношение на привличането на инвестиции“, заяви вицепремиерът.

Посланието на София е за преминаване към по-прагматичен етап в отношенията с Китай, при който резултатите да се измерват не само с политически срещи и подписани документи, а с реални вложения, производство, работни места и по-голям достъп на български стоки до китайския пазар.

Пулев подчерта, че България търси икономическа трансформация, която да носи видим резултат за гражданите и бизнеса, като същевременно продължава да развива отношенията си със своите стратегически партньори.

България предлага стратегическо положение и индустриална база

Според вицепремиера промените в глобалната икономика правят географското положение на България все по-ценно. Страната се намира на важен кръстопът в Черноморския регион, разполага с пристанищна инфраструктура, транспортни коридори и достъп до единния европейски пазар.

Точно тези предимства София иска да превърне в аргумент пред международните инвеститори. За България привличането на китайски капитал не се разглежда само като финансова инвестиция, а като възможност за навлизане на нови технологии, индустриално производство и включване на страната в по-широки международни вериги за доставки.

В Пекин бяха обсъдени възможности за сътрудничество в редица сектори - инвестиции, енергетика, зелени технологии, декарбонизация, земеделие и храни, транспорт и туризъм. Акцент беше поставен и върху преките контакти между компаниите от двете държави, които трябва да превърнат институционалния диалог в конкретни бизнес проекти.

Стокообменът расте с близо 90%

Силен аргумент за разширяване на отношенията са и последните данни за търговията. Само през първите четири месеца на 2026 г. стокообменът между България и Китай е надхвърлил 2,5 млрд. долара, което представлява ръст от 88,5% спрямо същия период на миналата година.

Тази динамика показва значителен потенциал, но поставя и въпроса как търговският ръст да бъде превърнат в по-балансирано и устойчиво икономическо партньорство. За България особено важно е наред с вноса да се увеличават възможностите за български износ и да бъдат привличани инвестиции с висока добавена стойност.

„Имаме много работа, но и ясна готовност да продължим да разширяваме взаимодействието си и да увеличаваме обема на двустранната търговия“, заяви Пулев.

Силна българска делегация в Пекин

Вицепремиерът подчерта, че съставът на българската делегация сам по себе си показва значението, което правителството отдава на отношенията с Китай.

В нея участват министърът на туризма Илин Димитров, заместник-министри от икономиката, инвестициите и индустрията, енергетиката, земеделието и регионалното развитие, както и ръководителите на Българската агенция за инвестиции, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и „Национална компания индустриални зони“.

„Високото ниво и широкият състав на тази делегация показват важността, която България отдава на развитието на отношенията с Китай“, посочи Пулев.

Така София изпраща сигнал, че търси не отделни сделки, а по-широка рамка на икономическо взаимодействие - от привличането на големи инвеститори до създаването на възможности за малките и средните предприятия.

Фокус върху високите технологии и автомобилната индустрия

По време на визитата си в Китай Пулев посети и една от водещите високотехнологични компании в страната, която развива производства и технологии в електромобилността, смартфоните и решенията за интелигентен дом.

Компанията инвестира в собствени чипове, автономно управление, роботика и други високотехнологични направления - именно секторите, към които България се стреми да насочи нова вълна инвестиции.

Пулев покани представители на компанията да посетят България и на място да разгледат конкретни терени, индустриални зони и възможности за инвестиционно присъствие при бъдещото разширяване на бизнеса й.

Този подход очертава и по-широката стратегия на икономическото министерство - инвеститорите да не получават само обща презентация на България, а конкретни предложения за локации, инфраструктура и възможности за реализация на индустриални проекти.

От политически диалог към конкретни инвестиции

19-ата сесия на смесената комисия показва стремеж отношенията между София и Пекин постепенно да се пренесат от общите политически декларации към измерими икономически резултати.

За България залогът е значителен - страната се стреми да използва географското си положение, членството си в ЕС, индустриалните зони и натрупания технологичен капацитет, за да привлече част от инвестиционната експанзия на големите китайски компании.

Пулев постави и ясното условие това партньорство да бъде качествено и да носи конкретна полза за българската икономика. Именно затова в центъра на разговорите в Пекин са не просто повече търговия и повече капитал, а инвестиции в производства, технологии и сектори, които могат да създават дългосрочна добавена стойност за България.

Коментирай