Българската технологична сцена получи силен международен знак - европейската LegalTech компания Lexroom придобива 100% от българската „Правен Интелект“ и избира България за отправна точка на експанзията си в Централна и Източна Европа.
Сделката не означава просто продажба на поредния местен стартъп. Основателите остават в бизнеса, целият екип преминава към Lexroom, а съоснователят Сиянна Лилова поема развитието на групата в целия регион. Българската компания потвърди присъединяването си към Lexroom, която вече има над 20 000 клиенти и над 20 млн. евро годишни повтарящи се приходи.
България става плацдарм за цял регион
Икономическото значение на сделката е именно в това. След Италия, Испания и Германия Lexroom не влиза в Централна и Източна Европа през Полша, Чехия или Румъния, а през България. София се превръща в първата й база за регион, в който работят десетки хиляди адвокатски кантори, корпоративни юридически отдели, администрации и финансови институции.
Това дава на българския екип далеч по-голяма роля от обичайната след придобиване. Вместо разработката просто да бъде погълната и прехвърлена в централата на купувача, хората зад „Правен Интелект“ получават задача да разширят бизнеса отвъд българската граница. Сиянна Лилова ще ръководи Lexroom за Централна и Източна Европа, а останалите основатели и специалисти ще продължат да развиват технологията.
От петима души до европейска сделка
Историята на „Правен Интелект“ е впечатляваща най-вече заради скоростта. Платформата е създадена от адв. Сиянна Лилова, Рангел Милушев и Кристиян Цанов с идеята изкуственият интелект да бъде обучен не просто да генерира юридически текст, а да работи с реалното българско право, актуалното законодателство и съдебната практика.
Основният екип достига едва няколко души, но успява да изгради продукт, използван от адвокати, кантори, общини и корпоративни юридически отдели. Системата предлага правни проучвания, анализ на документи и изготвяне на текстове, като свързва отговорите си с конкретни официални източници.
Днес собствената платформа на „Правен Интелект“ посочва повече от 20 000 юридически професионалисти в потребителската си база и огромен корпус от българско и европейско право - над 14 000 нормативни акта, повече от 200 000 решения на върховните съдилища и около 750 000 решения на други съдилища.
Lexroom идва с 73 млн. долара зад гърба си
Купувачът също не е малък технологичен играч. Lexroom е основана през 2023 г. и изгражда собствена AI инфраструктура за юридическия сектор, като стратегията й е да навлиза отделно във всяка европейска правна система, вместо просто да превежда един глобален продукт.
През май компанията привлече нови 50 млн. долара в рунд Series B, воден от Left Lane Capital с участието на Base10 Partners, Eurazeo, Acurio Ventures, Entourage и View Different. Така общото финансиране на Lexroom надхвърли 73 млн. долара. Само осем месеца по-рано компанията беше набрала 19 млн. долара в Series A.
Зад тези инвестиции стои голям залог. Правният сектор в Европа е огромен, но силно фрагментиран - различни закони, езици, съдебни системи и регулации. Затова Lexroom залага не толкова на самия езиков модел, колкото на контролирани и проверими юридически данни. Компанията вече разполага с база от над 6 млн. проверени правни източника.
Защо българският продукт се оказа ценен
Именно тук „Правен Интелект“ се вписва почти идеално в стратегията на купувача. Българската компания вече е свършила най-трудната част от работата за местния пазар - събрала е правните източници, структурирала ги е за работа с изкуствен интелект и е изградила система, която връща проверими препратки към конкретни закони и съдебни решения.
„Правният изкуствен интелект не може да се мащабира в Европа само като преведеш един и същ продукт на различни езици. Всеки пазар изисква местни правни данни, познаване на юрисдикцията и разбиране как юристите работят в действителност“, обяснява съоснователят и главен изпълнителен директор на Lexroom Паоло Фоис.
Това е и една от големите бизнес битки в сегашната AI вълна. Общите модели могат да пишат текст, но в правото една измислена съдебна практика или грешен член от закона може да струва много. Затова специализираните компании се опитват да изградят защитна стена около данните, проверката на източниците и специфичното познаване на всяка юрисдикция.
Българският екип не продава и не си тръгва
Особено важно в случая е какво се случва след сделката. Основателите на „Правен Интелект“ няма да напуснат компанията, а ще останат в нея и ще получат по-голям международен мандат.
„Създадохме „Правен Интелект“, защото искахме да донесем решение от световна класа на правния пазар в България“, казва Сиянна Лилова. По думите й юридическите специалисти се нуждаят от изкуствен интелект, който разбира местното право, а не от универсален глобален инструмент.
Сделката дава на българския екип нещо, което трудно се постига само със собствен капитал - ресурс за бързо международно разрастване, продажби в множество държави, по-голям инженерен екип и достъп до клиентската база на Lexroom.
AI започва да пренарежда и една от най-консервативните професии
Правните услуги дълго изглеждаха сравнително защитени от технологична автоматизация. Изкуственият интелект промени това с огромна скорост. Машината вече може за минути да претърси хиляди съдебни решения, да сравни договори, да открие рискови клаузи и да изгради първа версия на юридически документ - работа, която традиционно е отнемала часове.
Lexroom твърди, че не се стреми да замени адвоката, а да се превърне в негова „операционна система“. Компанията вече работи с хиляди адвокатски кантори и корпоративни юридически екипи, а новите 50 млн. долара са предназначени именно за ускоряване на европейската й експанзия.
В този смисъл придобиването на „Правен Интелект“ е част от много по-голяма икономическа тенденция - надпреварата кой ще притежава специализираните AI платформи за професии с висока добавена стойност.
За България това е повече от добра стартъп история
Страната ни често говори за необходимостта да привлича високотехнологични инвестиции и да задържа квалифицирани хора. Тук се случва точно обратното на модела, при който България предлага единствено евтин инженерен труд - местен екип създава собствен продукт, печели клиенти и след това става част от европейска компания именно заради натрупаната технология и експертиза.
Ако регионалният модел успее, София може да се превърне в център, от който Lexroom да обслужва и изгражда пазари в Централна и Източна Европа. Това означава потенциал за нови високоплатени работни места в софтуерното инженерство, правните технологии, продажбите и управлението, както и още един пример, че български технологичен продукт може да бъде не периферна разработка, а основа на международна експанзия.
