България и Китай опитват да превърнат десетилетията политическо приятелство в нещо много по-осезаемо - заводи, работни места, високотехнологични инвестиции и повече български стоки на китайския пазар. Това е основното послание от срещата на вицепремиера Александър Пулев с китайския вицепрезидент Хан Джън в Сямън.
София поставя автомобилната индустрия, електрониката и зелените технологии сред големите си цели, а Пекин даде знак, че насърчава китайските предприятия да търсят възможности у нас. Зад добрия дипломатически тон обаче стои и сериозна икономическа задача - огромният търговски дисбаланс трябва да бъде намален.
Искаме реални инвестиции и производства
Срещата между Пулев и Хан Джън се проведе на 7 септември в Сямън, където българският вицепремиер води правителствена и бизнес делегация за 26-ия Китайски международен панаир за инвестиции и търговия. Българската страна не крие, че посещението има много конкретна икономическа цел - китайските компании да започнат да разглеждат страната ни не само като малък пазар в Югоизточна Европа, а като място за производство и инвестиции.
„Има много възможности за развитие на икономическото сътрудничество между България и Китай. За нас е важно отношенията да се развиват не само на политическо ниво, а да водят до реални инвестиции и нови производства“, заяви Пулев.
Той постави сред основните направления автомобилния сектор, електрониката, новите енергийни технологии и други производства с висока добавена стойност. Само ден по-рано вицепремиерът отправи директна покана към китайския производител „Кинг Лонг“, който разработва електрически и автономни автобуси, да посети България и да разгледа подходящи индустриални терени. Така визитата вече придобива съвсем конкретен индустриален фокус.
Зелен сигнал за повече китайски инвестиции
Китайската страна също постави инвестициите сред водещите теми. В официалното съобщение на китайското външно министерство Хан Джън заявява, че Пекин е готов да разширява двустранната търговия, да засилва инвестиционните връзки и да задълбочава взаимноизгодното сътрудничество с България. Той изтъква постигнатото досега в земеделието, науката и технологиите и насърчава продължаването на практическите контакти между бизнеса от двете страни.
Хан Джън приветства и възможността китайски предприятия да инвестират в България, докато Пулев отправи обратното послание - българските компании трябва да получат по-широка врата към китайския пазар. Около 100 компании се очаква да участват в българо-китайския бизнес форум, превръщайки сегашното посещение в опит политическите декларации да стигнат до конкретни фирмени контакти.
Има и по-широк политически нюанс. Хан Джън заяви, че Китай очаква България да играе конструктивна роля за стабилното развитие на икономическите отношения между Пекин и Европейския съюз. Това поставя София в деликатна, но потенциално полезна позиция - член на ЕС, който едновременно следва общата европейска политика и търси собствен икономически интерес в отношенията с втората по големина икономика в света.
Големият проблем се вижда в две числа
Зад разговорите за „по-балансирана търговия“ стои много конкретен проблем. България купува от Китай многократно повече, отколкото успява да продаде там.
Само през първите шест месеца на 2026 г. българският износ за Китай е за 494,5 млн. евро, докато китайският внос у нас достига 2,63 млрд. евро. Това означава, че внасяме от Китай повече от пет пъти повече стоки, отколкото изнасяме към него. Търговският дефицит само за половин година е над 2,13 млрд. евро.
Има и положителен сигнал - българският износ за Китай е нараснал с 55% спрямо първото полугодие на 2025 г. Проблемът е, че вносът расте още по-бързо - с близо 65%. Китай вече е сред основните пазари за българските стоки извън ЕС, но едновременно с това е и един от най-големите източници на внос.
Точно затова темата за повече българско присъствие на китайския пазар не е дипломатическа любезност. За София тя е икономическа необходимост.
Българските храни търсят място на огромния китайски пазар
Една от възможностите е земеделието. Пулев и Хан Джън обсъдиха увеличаване на българския износ, включително на селскостопански и хранителни продукти. Българската страна от години настоява за ускоряване на процедурите, чрез които наши храни получават достъп до Китай - пазар с над милиард потребители, но и със строги санитарни и административни изисквания.
Тази тема е поставяна многократно и на дипломатическо ниво. През април българското Министерство на външните работи съобщи, че София и Пекин отново са обсъждали необходимостта от балансиране на стокообмена именно чрез ускорен достъп на българските земеделски и хранителни продукти до китайския пазар.
За българските производители тук потенциалът е огромен, но задачата е трудна. Не е достатъчно даден продукт да бъде качествен - необходими са разрешителни, постоянни доставки, подходящи количества, логистика и партньори на място. Именно бизнес форумите и междуправителствените механизми могат да отворят първата врата.
От търговия към заводи
По-голямата цел на правителството обаче е друга - част от китайския капитал да започне да произвежда в България. Това би променило характера на отношенията много повече от увеличаване на обикновения внос и износ.
Пулев поставя автомобилната индустрия в центъра на тази стратегия. Китайските компании вече са световни лидери при електромобилите, батериите и редица компоненти, а техният износ расте стремително. Само през август китайският автомобилен износ достигна рекордните 894 000 превозни средства, като ръстът при електромобилите е още по-силен.
В същото време Европейският съюз наложи допълнителни мита върху субсидирани електромобили, произведени в Китай. Ставките са между 7,8 и 35,3%, а Брюксел вече допуска индивидуални решения, включително ангажименти за инвестиции в ЕС. Това прави европейските производствени бази все по-интересни за китайските автомобилни компании.
77 години отношения трябва да дадат икономически резултат
Пулев използва и историческия капитал между двете държави. България е втората страна в света, признала Китайската народна република, а дипломатическите отношения са установени още на 3 октомври 1949 г. През 2019 г. при държавното посещение на Румен Радев отношенията бяха издигнати до стратегическо партньорство.
„Искаме да превърнем това дългогодишно приятелство във възможности за индустриално сътрудничество и инвестиции“, заяви Пулев.
Следващият тест идва почти веднага. На 10 септември в Пекин трябва да заседава българо-китайската междуправителствена икономическа комисия - първата подобна комисия на настоящото българско правителство. Очакването е разговорите от Сямън да бъдат продължени вече по конкретни отрасли и проекти.
Старото приятелство между България и Китай е безспорен политически капитал. Но след повече от седем десетилетия отношения големият въпрос е дали този капитал може да бъде превърнат в нещо, което се вижда и в икономиката - повече български стоки в Китай, повече китайски предприятия у нас и производства, които оставят по-висока добавена стойност в България.
