България отваря нова врата към китайските инвестиции и този път залогът е голям - електромобили, автономен транспорт, електроника и високотехнологично производство.
Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев отправи директна покана към един от водещите китайски производители на автобуси и интелигентни транспортни решения - „Кинг Лонг“, да дойде у нас и да разгледа конкретни индустриални терени.
Посланието от Сямън е ясно: България иска не просто повече търговия с Китай, а производства с висока добавена стойност.
Фудзиен влиза в икономическия радар на България
Пулев е начело на българска правителствена и бизнес делегация, която участва в Китайския международен панаир за инвестиции и търговия в Сямън. Именно там той проведе разговори с ръководството на провинция Фудзиен - един от най-развитите индустриални и експортно ориентирани региони на Китай.
Фокусът е поставен върху инвестициите, автомобилната индустрия, електрониката, земеделието, новите енергийни технологии и високотехнологичното производство.
„Приветстваме възможността за развитие на икономическите отношения между България и провинция Фудзиен. Виждаме добри предпоставки за конкретни партньорства в сектори, в които Фудзиен има силни позиции - електроника, аутомотив, нови енергийни и зелени технологии“, заяви Пулев.
Мащабът на региона обяснява защо София гледа толкова сериозно към него. По официални данни на провинциалното правителство икономиката на Фудзиен през 2025 г. надхвърля 6 трилиона юана - близо 880 млрд. долара. Регионът разполага със специални икономически и свободни зони, големи пристанища и силно развита транспортна инфраструктура.
Това е индустрията, която искаме
Българският вицепремиер подчерта, че модернизацията, която вижда в Китай, показва посоката, към която България също трябва да се стреми. „Ние виждаме нивото на модернизация на вашата провинция и генерално на Китай. Тя наистина е впечатляваща. Вие сте успели да постигнете качествена трансформация във всички сфери на икономиката“, заяви Пулев.
Но най-конкретната част от визитата му дойде при посещението в производствените мощности на „Сямън Кинг Лонг Юнайтед Аутомотив Индъстри“. Компанията е създадена през 1988 г. и произвежда автобуси, електрически превозни средства, специализирана техника и автономни транспортни решения. По данни на самата компания тя е изнесла над 150 000 автобуса в повече от 150 държави и региони.
И точно там Пулев отправи предложението, което може да се окаже най-важният резултат от посещението - представители на „Кинг Лонг“ да посетят България и да разгледат подходящи терени и индустриални зони. „Това е индустриалното развитие, към което се стремим - високи технологии, интелигентни решения, иновации, автономен транспорт и производство с висока добавена стойност. България има потенциал да бъде част от тези вериги на стойността“, заяви той.
Компанията вече е крачка отвъд обикновения електробус
Интересът към „Кинг Лонг“ не е случаен. Компанията разработва не само класически електрически автобуси, а и автономни превозни средства и системи за интелигентна мобилност. Сред най-известните й проекти е „Аполон“, разработен съвместно с китайската технологична компания „Байду“. Производителят го представя като първия серийно произвеждан автономен автобус от ниво 4, при което превозното средство може да се движи самостоятелно в определени условия без постоянна човешка намеса.
Компанията продължава да инвестира сериозно в тази посока. Към края на март 2025 г. тя е получила 1324 права върху интелектуална собственост, свързани с различни технологични разработки, показват нейни данни.
За България евентуалното привличане на подобен инвеститор би означавало не просто нов завод и работни места. То би могло да доведе до включване на местни доставчици в производствени вериги за електроника, софтуер, компоненти, батерийни системи и интелигентен транспорт.
Автомобилният сектор става централна цел
„Аутомотив секторът, електрониката, новите енергийни технологии и интелигентният транспорт са направления, в които виждаме конкретен потенциал за партньорство“, каза Пулев. Това продължава линия, която правителството поставя все по-видимо през последните месеци.
Още преди посещението в Китай Пулев обяви, че Деветнадесетата сесия на българо-китайската Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество ще има конкретен фокус върху индустрията и автомобилния сектор.
През август той разговаря и с китайския посланик в София Дай Цинли, като тогава от Министерството на икономиката посочиха, че през последните месеци се отчита засилен интерес на китайски компании към инвестиции в България. Така визитата в Сямън вече не изглежда като изолиран дипломатически жест, а като част от по-широк опит Китай да бъде привлечен към конкретни индустриални проекти у нас.
Търговията расте, но голямата цел са заводите
Китай вече е сред най-важните търговски партньори на България извън Европейския съюз. През първата половина на 2026 г. Китай е сред основните пазари за българския износ към трети страни и сред водещите източници на внос у нас, показват последните данни на НСИ. Още през 2024 г. двустранният стокообмен беше близо 4 млрд. долара, а през първото полугодие на 2025 г. китайската статистика отчете около 2,2 млрд. долара.
Но за България истинската промяна би дошла, ако част от тази връзка премине от внос и износ към производство на място. Един голям инвеститор в електрическата мобилност може да привлече след себе си десетки доставчици, инженерни екипи и сервизни компании. Именно това е логиката зад търсенето на високотехнологични проекти - не просто нови работни места, а по-висока производителност, повече инженерни позиции и по-голяма добавена стойност, която остава в българската икономика.
България предлага врата към европа
Силният коз на страната ни е географски и политически. Китайските производители, които искат достъп до европейския пазар, все по-често се оглеждат за производствени бази в рамките на ЕС. България може да предложи членство в единния европейски пазар, индустриални зони, сравнително конкурентни разходи и традиции в електрониката и автомобилните компоненти.
Именно тук е и големият залог на посещението в Сямън. България не може да се конкурира с Китай по мащаб, но може да се опита да заеме място в новите производствени вериги, които се оформят около електромобилите, батериите и автономния транспорт.
Поканата към „Кинг Лонг“ все още не е инвестиционно решение. Между огледа на терен и построяването на завод има дълъг път. Но за първи път разговорът вече е поставен на конкретна основа - компания, технология, индустриални зони и директна покана. А ако от тази покана се роди производство, визитата в Сямън може да се окаже много повече от поредното посещение на българска делегация в Китай.
