България няма да се включи в новата мащабна антидрон инициатива на НАТО, в която съюзниците планират инвестиции за над 40 млрд. долара през следващите пет години. Причината не е отказ от изграждане на способности срещу безпилотни системи, а решението ограничените средства за отбрана да не бъдат разпилявани между два сходни проекта. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос на депутата от ДБ Атанас Славов.
Самата инициатива Drone Edge беше обявена на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли и предвижда мащабни инвестиции в системи за борба с дронове и подготовка на оператори.
Не можем да си позволим две инициативи със сходен характер
Славов попита министъра дали България възнамерява да се включи в проекта на НАТО независимо от други вече започнати национални и европейски програми. Отговорът на Стоянов беше категоричен - при сегашния финансов ресурс Министерството на отбраната не може да плаща за паралелни способности, които до голяма степен се припокриват.
„Ние не можем да си позволим с наличния финансов ресурс да участваме в две инициативи със сходен характер“, заяви министърът. По думите му България вече е заявила участие в сходен проект по линия на Европейския съюз и присъединяването към още една програма със същата насоченост трудно би донесло достатъчно допълнителна стойност.
ЕС действително развива собствена система от инициативи за противодействие на дронове, включително съвместно развитие на способности, доброволни общи покупки и защита на критичната инфраструктура и външните граници. Европейският план е част от по-широката подготовка на Европейската инициатива за дронова отбрана.
Не можем да участваме във всичко
Военният министър очерта по-широк принцип, по който според него трябва да се вземат решенията за българското участие в международни отбранителни проекти.
„Ние трябва наистина да подхождаме балансирано, според нашите способности, според нашите възможности и там, където наистина можем да реализираме“, заяви Стоянов.
Тезата му е, че членството в НАТО и ЕС отваря множество възможности за съвместни покупки и изграждане на способности, но България няма финансовата възможност автоматично да се присъединява към всяка нова инициатива. Затова Министерството на отбраната ще прави подбор според реалните нужди на армията и вече поетите ангажименти.
Стратегическият въздушен транспорт
Стоянов посочи като пример новата многонационална инициатива на НАТО за транспортните самолети Airbus A400M. Проектът беше създаден в Анкара от седем съюзници и предвижда съвместно придобиване и използване на такива машини.
България обаче вече участва в друга програма - Strategic Airlift Capability, чрез която 12 държави съвместно разполагат с три тежки транспортни самолета C-17 Globemaster III и си поделят разходите и летателните часове. Страната ни е част от тази инициатива още от създаването й.
Именно затова според Стоянов няма автоматична логика България да влиза във всеки следващ сходен проект само защото той се предлага в рамките на Алианса.
И при дроновете вече има изградени способности
Министърът даде още един пример - наблюдението с безпилотни летателни апарати. България вече участва в проект на НАТО, който позволява получаване на разузнавателна информация от безпилотни системи в реално време.
Така аргументът на Стоянов е, че преди да се поеме нов финансов ангажимент, първо трябва да се провери дали страната вече не получава същата или сходна способност през друга многонационална система.
Това е особено важно при модерните отбранителни технологии, където паралелно се развиват програми на НАТО, ЕС и отделни групи държави, а инвестициите могат да достигат милиарди.
40 млрд. долара за новата дронова война
Мащабът на новата инициатива на НАТО е огромен. На срещата в Анкара съюзниците обявиха, че през следващите пет години ще бъдат инвестирани над 40 млрд. долара в способности за противодействие на безпилотни системи. НАТО планира и петкратно увеличение на броя на обучените оператори на дронове до края на 2027 г.
Предвижда се създаването и на специализиран пазар за антидрон системи, през който държавите да могат по-бързо да купуват изпитано и съвместимо с НАТО оборудване. Инициативата е пряк резултат от опита на съвременните войни, в които евтините безпилотни системи промениха както разузнаването, така и ударните операции.
България не затваря вратата за нови проекти
Стоянов подчерта, че решението да не се влиза в конкретната инициатива не означава общ отказ България да участва в бъдещи многонационални отбранителни проекти.
„Разбира се, че следим всеки един проект и там, където военната експертиза счете за необходимо ние да се включим и разполагаме с необходимия финансов ресурс, ние ще го направим“, заяви министърът.
Така позицията на Министерството на отбраната е по-скоро прагматична - България ще търси нови способности, но няма да плаща паралелно за сходни системи само за да присъства във всяка международна инициатива. При ограничен бюджет изборът вече ще бъде не просто какво предлага НАТО или ЕС, а какво действително липсва на българската армия и къде всеки вложен лев носи най-голяма отбранителна стойност.
