Бюджетът за 2027 г. трябва да бъде първият, за който „Прогресивна България“ ще носи пълната политическа отговорност. Това заяви депутатът от формацията и председател на Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия Стефан Белчев в „Денят започва“ по БНТ.
По думите му управляващите са наследили тежко фискално положение и вече наполовина изразходван бюджет, а амбицията им е следващата година да започне „на чисто“ и върху ясна картина за състоянието на държавните финанси.
Бюджет, който наполовина вече беше изразходван
Белчев защити извършената актуализация като необходимост, а не като самостоятелна бюджетна политика на новото мнозинство.
„Ние заварваме един бюджет, който всъщност наполовина вече е изразходван. И това, което ние направихме с тази актуализация, беше да го довършим до края на годината“, заяви той.
По думите му управляващите са наследили и значителен дефицит. „Истината е, че заварихме наистина много наследен дефицит, т.е. ние влязохме с правителството в процедура на свръхдефицит, която ни беше наложена от Европейския съюз“, каза Белчев.
Така според него реалният политически тест пред ПБ ще бъде именно бюджетът за 2027 г., защото той вече няма да може да бъде обясняван с решенията на предишно управление.
Ключовата дата е 15 октомври
До 15 октомври България трябва да представи пред Европейската комисия плановете си за публичните финанси. След това около края на октомври трябва да бъде готов и проектът за държавния бюджет за 2027 г.
Белчев заяви, че надеждата на управляващите е новата финансова година да започне върху далеч по-ясна основа.
„Силно се надяваме това да бъде факт“, каза той и припомни, че Народното събрание вече е възложило три мащабни одита на Сметната палата.
Целта им е да стане ясно как са харчени държавните средства досега, къде са натрупани проблеми и върху каква реална финансова база ще стъпи следващият бюджет.
Одити в АПИ, НОИ, социалното министерство и финансите
Сред проверките са одити, засягащи Агенция „Пътна инфраструктура“, Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика, както и начина на бюджетиране в Министерството на финансите.
Белчев подчерта, че резултатите от тези проверки трябва да дадат на управляващите основа за следващите решения.
„Искаме наистина да разберем какво се е случвало до момента, на какво сме стъпили и как оттук нататък ние можем да надграждаме“, обясни депутатът.
По отношение на обещаната реформа в държавната администрация той призна, че процесът върви по-бавно от желаното. Причината според него е сериозна съпротива, включително отвътре в самата система.
Хазартът влиза под по-тежък режим
След бюджетната тема Белчев очерта и следващия голям фронт пред управляващите - хазарта.
Той отхвърли критиките, че „Прогресивна България“ няма воля за по-сериозно ограничаване на сектора. ПБ не подкрепя внесения от опозицията законопроект, но по думите му Министерството на финансите вече подготвя собствен пакет от мерки.
„Смело искам да ви уверя, че колегите от Министерството на финансите работят по този въпрос и в най-скоро време там също ще бъде отразено ограничение в рекламите“, заяви Белчев.
Той уточни, че по-вероятният подход е сериозно ограничаване, а не абсолютна забрана на рекламата.
Хазартът е бич за обществото
Според депутата рекламните ограничения сами по себе си няма да решат проблема. Той направи паралел с цигарите и твърдия алкохол и посочи, че забраната на реклама не е достатъчна, ако не върви с други мерки.
„Вече наблюдаваме случаи с абсолютно нещастен край. Така че ние смятаме наистина да подходим по възможно най-сериозния начин. Това е бич за обществото“, заяви Белчев.
По думите му хазартната зависимост е глобален проблем, но в България размерът й е особено тревожен.
Управляващите подготвят и по-високо облагане на хазартния сектор. Белчев демонстрира увереност, че евентуалният натиск от бизнеса няма да спре законодателните промени.
„Имаме едно пълно мнозинство от 131 депутата, така че няма какво да ни притеснява и всичко, каквото ние преценим по съвест, ще бъде изпълнено и решено“, заяви той.
Йотова и Вълчев получават подкрепата на ПБ
Белчев коментира накратко и президентската надпревара. Според него изборът за държавен глава е преди всичко мажоритарен вот, при който личността на кандидатите има много по-голямо значение от чистата партийна математика.
Той потвърди, че кандидатурата на Илияна Йотова и Кирил Вълчев ще има подкрепата на „Прогресивна България“.
Бързите кредити остават за накрая, но промените ще са сериозни
Другата голяма законодателна тема, по която управляващите подготвят ограничения, са бързите кредити. Белчев защити промените с аргумента, че сегашните договори често показват една цена на кредита отпред, а крайната сума се оказва съвсем различна.
„Всички знаем, че под черта в договора има няколко микробукви, които трудно се разчитат, обикновено даже и не се четат, в които таксата в края, когато трябва да се върне кредитът, се оказва, че от 300 евро връщаме по 1000 и по 2000 евро“, заяви той.
Според Белчев именно този модел трябва да бъде прекратен с новите правила.
Нощните микрокредити може да бъдат спрени
Сред най-любопитните предложения е забрана за кандидатстване за малки бързи кредити през нощните часове. „Ще прекратим заявката за такива микрокредити в нощните часове“, заяви Белчев.
Логиката на управляващите е, че заемите от по 200-400 евро, заявявани през телефон или лаптоп посред нощ, често не са свързани със спешни разходи, а могат да отиват директно към онлайн казина и други форми на хазарт.
Белчев посочи, че подобна практика вече съществува в други държави, включително Румъния, и според ПБ може да бъде приложена успешно и у нас.
Ограничения и за хора с криминални досиета
Промените няма да се ограничат само до цената и начина на отпускане на кредитите. Управляващите обсъждат и ограничения за назначаването и участието в сектора на лица с криминално минало.
Така пакетът за бързите кредити се оформя като част от по-широката линия на ПБ - ограничаване на скритите разходи, по-сериозен контрол върху компаниите и пресичане на връзката между лесния достъп до пари и хазарта.
За Белчев трите теми - бюджетът, хазартът и бързите кредити - са част от една и съща политическа заявка. Първата трябва да покаже дали управляващите могат да подредят публичните финанси, а другите две - доколко са готови да влязат в конфликт със сектори, в които според тях досегашните правила не са защитавали достатъчно обществения интерес.
