ГЕРБ се отказа от участие в президентските избори заради притеснение от слаб резултат. Това заяви председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов, който е и част от инициативния комитет, подкрепящ кандидатурата на Илияна Йотова. По думите му има индикации, че собствен кандидат на ГЕРБ не би успял да стигне до балотаж, а подобно развитие би било тежък политически удар за партията.
„Това определено ги вади от първа лига в голямата политическа игра и партията ще продължи да губи влияние“, коментира Витанов пред бТВ.
Част от избирателите на ГЕРБ може да останат у дома
Според него решението да няма собствен кандидат поставя ГЕРБ в сложна ситуация и по отношение на твърдото партийно ядро. Витанов смята, че значителна част от тези избиратели трудно биха подкрепили кандидатура, свързвана с ПП-ДБ, след годините на остро политическо противопоставяне между двете страни.
„Там има една нетърпимост и ненавист. Една част, разбира се, биха подкрепили кандидатурата на Гюров и Кандев. Предполагам, че и една част биха подкрепили тази на Илияна Йотова“, каза той.
Според Витанов възможен сценарий е немалко от традиционните избиратели на ГЕРБ просто да не отидат до урните. Така отказът от собствен кандидат според него може да има по-дългосрочен ефект и върху политическата тежест на партията, а не само върху конкретния президентски вот.
Фигури от различни партии застават зад Йотова
Витанов коментира и присъствието на знакови фигури, свързвани през годините с ГЕРБ и други политически сили, в инициативния комитет зад кандидатурата на Илияна Йотова.
„Предполагам, че това се дължи на индивидуалността на президента, на умението ѝ да комуникира, да общува, да търси общи и допирни точки, на доверието, което е изградила към себе си“, заяви той.
По думите му хората в инициативния комитет не трябва автоматично да бъдат възприемани като официални представители на партиите, с които са били свързани. Според него самият факт, че около Йотова са се събрали личности с различен политически и професионален профил, показва способността й да търси подкрепа отвъд традиционните партийни граници.
Витанов обясни и собственото си присъствие в комитета много по-лично. „При мен е много просто. Аз чувствам госпожа Йотова като приятел“, каза той.
По думите му приятел е човек, на когото имаш доверие, с когото споделяш общи цели и идеали и с когото си тръгнал заедно по определен път, знаейки, че няма да те предаде.
Президентският вот е мажоритарен
Витанов отхвърли и опитите предстоящите избори да бъдат превърнати в класическо противопоставяне между ляво и дясно. Според него президентският вот е мажоритарен и трябва да бъде оценявана конкретната личност и способността й да представлява държавата.
Той не приема и твърденията, че евентуален нов мандат на Илияна Йотова може да постави под въпрос стратегическата ориентация на България.
„9 години беше вицепрезидент и една година президент. Аз не съм чул да иска да изважда от съюзите, в които членуваме, които са стратегически важни за България. Напротив, по-скоро иска да се чува гласът ни по-ясно там“, заяви Витанов.
Според него европейската посока на страната е определена още през 90-те години и не би трябвало да бъде използвана като разделителна линия в президентската кампания. Той припомни, че още тогава и българската левица е участвала в избора на европейския път на страната.
Така, според Витанов, истинският спор на тези избори не е дали България трябва да принадлежи към ЕС и НАТО, а как страната защитава собствените си интереси и доколко силно се чува нейният глас вътре в тези съюзи.
Не приемам „мир чрез сила“
Председателят на ПГ на „Прогресивна България“ коментира и войната в Украйна. Според него България трябва да продължи да оказва хуманитарна помощ на Киев, а при възможност и финансова подкрепа, но той се противопоставя на идеята, че постоянното въоръжаване само по себе си може да доведе до мир.
„Помощ за Украйна, разбира се, хуманитарна, ако има възможност и финансово. Оръжието обаче, концепцията „мир чрез сила“ - аз не я възприемам“, заяви Витанов.
По думите му трябва да бъдат предприети политически инициативи, които поне да възстановят диалога между страните и да създадат възможност за временно прекратяване на огъня.
„Трябва да се положат основите, да се предприемат инициативи, които да гарантират поне някакъв диалог, който пък от своя страна да доведе до временно спиране на огъня“, каза той.
Витанов посочи, че през последните месеци почти няма съществено движение на бойното поле, докато човешките загуби остават огромни. Според него липсата на сериозна мирна инициатива през последната близо година трудно може да бъде определена като успех за европейската дипломация.
Новият ВСС не трябва да бъде механично гласуван
Витанов засегна и избора на нов състав на Висшия съдебен съвет, след като „Прогресивна България“ вече внесе свои предложения за членове на съвета от парламентарната квота.
Той подчерта, че част от кандидатите, появили се първоначално като инициативни предложения на професионални и граждански организации, вече са получили подкрепата на парламентарната група.
„ВСС не е просто едно механично гласуване. Това беше серия от разговори, те започнаха с избора на правила, по които да се избират тези членове. Имахме широк консенсус“, каза Витанов.
По думите му целта е изборът да не бъде сведен до партийно разпределяне на позиции, а кандидатите да бъдат оценявани според професионалните и нравствените им качества, независимостта и почтеността им.
За „Прогресивна България“ изборът на нов ВСС е сред ключовите решения пред настоящия парламент. Според Витанов именно начинът, по който ще бъде попълнен съветът, ще покаже дали заявките за промяна в съдебната система могат да бъдат превърнати в реални действия.
