България иска да промени качествено модела, по който привлича чуждестранни инвестиции, като постави акцент върху високата добавена стойност, технологичния трансфер и модернизацията на икономиката. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев след срещата си с китайския министър на търговията Уан Уънтао в Пекин.
Двамата подписаха меморандум за насърчаване на инвестиционното сътрудничество, който създава постоянен механизъм за работа между България и Китай и поставя автомобилната индустрия и енергетиката сред основните приоритети.
Нов модел вместо инвестиции на всяка цена
Пулев подчерта, че България подхожда прагматично към отношенията си с Китай и разглежда инвестиционното партньорство като инструмент за повишаване на конкурентоспособността на националната икономика.
Според него променящата се глобална среда изисква много по-прецизен баланс между защитата на собствената индустрия, сигурността на веригите за доставки и необходимостта европейските икономики да останат конкурентоспособни.
„Искаме да направим качествена диверсификация на нашата икономика и вървим към изцяло нов модел, свързан с привличане на инвестиции с висока добавена стойност и технологичен трансфер“, заяви вицепремиерът.
Той подчерта, че като пълноправен член на Европейския съюз България трябва едновременно да следва общите европейски правила и да използва възможностите, които се откриват в новата глобална икономическа среда.
Китайските технологии като възможност за модернизация
Според Пулев Китай вече има водещи позиции в редица високотехнологични отрасли и това създава реални възможности за по-дълбоко икономическо партньорство.
Фокусът на България е върху инвестиции, които носят не просто капитал, а нови технологии, производствени компетенции и възможности за включване на български компании в международни вериги за доставки.
Така правителството се стреми да премести акцента от традиционния модел, при който основното конкурентно предимство са по-ниските разходи за труд, към привличането на индустрии с по-висока технологична стойност и по-голям принос към икономиката.
Публично-частните партньорства влизат във фокуса
Вицепремиерът представи пред китайската страна и възможностите за използване на публично-частните партньорства за реализация на инфраструктурни проекти.
„Създаваме изцяло нова рамка, свързана с привличането на публично-частни партньорства. Искаме да използваме този модел за международно икономическо сътрудничество и мобилизиране на частни капитали. Инвеститорите могат да участват активно в модернизацията на нашата инфраструктура“, заяви Пулев.
Според него подобен подход може да позволи осъществяването на по-мащабни проекти, без цялата финансова тежест да пада върху държавния бюджет, като едновременно с това бъдат привлечени капитал, технологии и управленски опит от частния сектор.
Равнопоставеност при стратегическите активи
Пулев постави специален акцент и върху защитата на българския интерес при проекти, засягащи стратегическа инфраструктура и активи.
„Когато обособяваме документите по теми, свързани със стратегически активи, ще бъдем водени от принципа на равнопоставеност“, заяви той.
Това означава, че отварянето към нови инвестиции няма да бъде безусловно, а ще се извършва в рамките на европейското и националното законодателство и при гарантиране на равни условия за участниците.
Нова съвместна група между София и Пекин
Подписаният от Пулев и Уан Уънтао меморандум предвижда създаването на съвместна работна група за инвестиционно сътрудничество между българското Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията и китайското Министерство на търговията.
Механизмът трябва да осигури постоянна връзка между двете страни и да улесни обмена на информация за законодателството, регулациите, инвестиционните политики и конкретните възможности за бизнес.
Работната група ще подпомага представянето и обсъждането на инвестиционни проекти както в България, така и в Китай, както и решаването на въпроси от взаимен интерес.
Автомобилният сектор и енергетиката са сред приоритетите
Сред първите ясно посочени области за засилено сътрудничество са автомобилната индустрия и енергетиката.
Това съответства и на заявения от Пулев курс към привличане на технологични производства, които могат да създадат по-висока добавена стойност и да ускорят модернизацията на българската индустрия.
Идеята е новият механизъм да не остане само институционален формат, а да се превърне в инструмент за намиране на конкретни инвеститори и реализиране на конкретни проекти.
Европейските правила остават задължителната рамка
Българската страна подчертава, че инвестиционното партньорство с Китай ще се развива при пълно спазване на европейското и националното законодателство.
Това поставя ясна рамка пред бъдещите инициативи - България търси по-голямо икономическо взаимодействие с Пекин, но като държава членка на ЕС и при защита на стратегическите си интереси.
Посланието на Пулев от Пекин е, че страната не търси просто повече чуждестранни инвестиции, а различен тип капитал - насочен към технологии, производство, инфраструктура и сектори, които могат да повишат дългосрочната конкурентоспособност на българската икономика.
