Бивши главни прокурори и председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд няма да могат веднага да преминават като изборни членове във Висшия съдебен съвет. Правната комисия в парламента прие на второ четене промени в Закона за съдебната власт, които въвеждат забраната за лицата, заемали един от трите най-високи поста през предходния мандат на изборните членове на ВСС.
Ограничението ще обхваща и магистрати, които през последните две години са изпълнявали някоя от тези функции повече от шест месеца, независимо дали периодът е бил прекъсван. Според вносителите целта е да не се допуска прекомерно съсредоточаване на власт в кадровия орган на съдебната система.
Шест месеца временно управление задействат забраната
Приетите текстове обхващат не само титулярните председатели на ВКС и ВАС и главния прокурор. Изборен член на ВСС няма да може да бъде и човек, който през последните две години е бил определен да изпълнява някоя от трите функции за общ период над шест месеца.
Прекъсването на временното изпълнение няма да занулява срока. Така последователни назначения за по-кратки периоди ще се събират, ако общата им продължителност премине законовата граница.
„Идеята е да се предотврати концентрация на власт в кадровия орган“, обясни Димитър Петров от „Прогресивна България“. Новото ограничение трябва да прекъсне възможността човек, разполагал с широки управленски правомощия на върха на съдебната система, непосредствено след това да получи влияние и върху назначенията, атестирането и дисциплинарната практика във ВСС.
Мнозинството запази парламентарния контрол върху квотата
Правната комисия не подкрепи предложенията част от членовете на ВСС от квотата на Народното събрание да бъдат излъчвани по инициатива на професионални, научни и обществени организации.
Отхвърлена беше възможността един от членовете на Съдийската колегия да се избира по предложение на Общото събрание на адвокатите в страната, а друг - по предложение на Съюза на юристите в България. Не получиха подкрепа и текстовете за номинации за Прокурорската колегия от Академичния съвет на Софийския университет и от Българската академия на науките.
Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ предупреди, че победителят в парламентарните избори не трябва автоматично да получава най-голямо влияние върху парламентарната квота във ВСС. Според него включването на авторитетни юридически организации и водещи университети би ограничило пренасянето на партийната политика в съдебния кадрови орган.
Димитър Петров заяви, че „Прогресивна България“ не се противопоставя по принцип на обществената квота, но смята, че моментът не е подходящ за подобна промяна. По думите му политическата отговорност изисква ясно да се вижда кои депутати са издигнали всеки кандидат.
ВСС остава постоянно действащ орган
Мнозинството отхвърли предложението на „Демократична България“ ВСС да заседава на сесии, вместо да работи непрекъснато. Не беше приета и идеята изборните членове да запазват активния си статут на съдии, прокурори или следователи по време на мандата.
Правосъдният министър Николай Найденов посочи, че обсъжданите промени са насочени преди всичко към обезпечаване на закъснелите избори за нов състав на ВСС и Инспектората към него. Според него въпросът дали Съветът да остане постоянно действащ орган изисква по-задълбочен дебат и не бива да се решава чрез предложения, внесени между първото и второто четене.
Подобно възражение отправи и Петър Петров от „Възраждане“. Той определи като лоша законодателна практика в този етап да се добавят текстове, които се отдалечават от първоначалния предмет на законопроекта.
Спорът за изтеклия мандат остава отворен
Надежда Йорданова от „Демократична България“ очерта два спешни проблема - ограничаването на правомощията на ВСС след изтичането на мандата му и осигуряването на процедура за избор на нов главен прокурор. Според нея номинациите за кадровия орган трябва да бъдат отворени към по-широк кръг обществени организации.
Стою Стоев от „Продължаваме промяната“ подчерта, че водещата цел на законопроекта е да подобри процедурите за избор на членове на ВСС и на Инспектората. В дебата участваха изпълняващият функциите главен прокурор Ваня Стефанова, представители на съдебната власт, апелативните съдилища, юридически организации и неправителствения сектор.
Действащият Закон за съдебната власт урежда ВСС като постоянно действащ кадрови орган, а промяната на този модел би засегнала статута, натовареността и професионалната дейност на изборните му членове. Затова отлагането на този спор не го премахва, а го оставя за следващ етап от съдебната реформа.
Приетата забрана поставя ясна преграда между най-високите ръководни постове и последващото членство във ВСС. Тя обаче решава само един от проблемите около кадровия орган. Решаващи ще бъдат прозрачността на номинациите, реалният политически плурализъм и способността на парламента да избере нов състав без ново продължително забавяне.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
