Президентът Румен Радев продължава и през август да залива политическото пространство с критики – едновременно по темата за върховенството на правото и срещу въвеждането на еврото.
Вместо да посочва конкретни решения или да предлага алтернативи, държавният глава избира конфронтацията като основна линия на поведение. Това го поставя в изолирана позиция – в ролята на вечно критикуващ, но без ясна визия какво следва.
Така той рискува не просто да противопоставя обществото, а да остане самотна фигура в политическия хаос.
Раздробено опозиционно поле и президент без съюзници
Политологът Димитър Ганев от „Тренд“ коментира пред бТВ, че днес на политическия терен има няколко протестни полета – темата за корупцията, която се подема от ПП-ДБ, и антиправителствената енергия на „Възраждане“. Проблемът е, че тези играчи не могат да разговарят помежду си, а Радев не иска да се асоциира нито с едните, нито с другите.
„Възраждане“, ПП-ДБ и президентът играят всеки за себе си, без потенциал за общ фронт“, посочи Ганев.
„Има по-източна и по-западна опозиция и те са разделени – това пази управляващите“, добави и социологът Първан Симеонов. Така Радев остава в ситуация, в която критикува всички, но не печели съюзници.
Конфронтация в края на мандата и неясна алтернатива
Влизайки в последната година от своя мандат, Радев засилва тона си към властта, но според експертите тази стратегия няма да му донесе дивиденти. „Президентът върви към пълна конфронтация с управляващите, неговото говорене ще се изостря все повече“, смята Ганев.
В последните си изяви държавният глава обяви, че алтернативата в България ще бъде все по-търсена – недвусмислена заявка за бъдеща роля. Но най-големият му проблем, според анализаторите, е именно времето: кога и как ще превърне думите си в реална политическа сила.
Без ясна визия и без съюзници, президентът рискува да остане като лидер, който вдига шум, но не оставя трайно наследство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
