Президентът Румен Радев за пореден път засили политическото напрежение с остра критика към управляващите за назначаването на особен търговски управител в „Лукойл“. Според него този акт е „в зародиш нарушение на закона“ и носи „огромен риск за правовия ред“.
Вместо обаче да използва своята институционална роля за посредничество и конкретни предложения, държавният глава избра да разговаря с обществото през алармиращи фрази за „диктатура“ и „погазване на Конституцията“, които звучат повече като опозиционен лозунг, отколкото като президентска позиция.
Гръмки обвинения без никакви решения
В изказването си Радев заяви: „Самото назначаване на особения търговски управител е извън закона, защото той трябва да разработи подробен 6-месечен план за дейността и да го представи в Съвета за сигурност. Кога г-н Спецов разработи такъв план, кога го одобриха?“ Той говори за процес, който според него не е минал по съответните законови стъпки, и обобщи, че „те го поставиха над Конституцията и над законите“.
Но след като вдига тези тежки въпроси, президентът не казва как ще ги защити институционално. Няма инициатива за проверка, няма искане за конкретни действия от страна на прокуратурата или друг компетентен орган. Радев внася съмнение, но не предлага решение.
Разделение вместо обединение
„Когато изчезва дебатът, изчезва и политиката и на нейно място идва диктатурата“, заяви още Радев. Въпросът обаче е дали подобни фрази не добавят допълнителен разлом в една ситуация, която по дефиниция изисква от президента да играе ролята на арбитър.
Той твърди: „Управляващите погазиха всички правни, политически, мога да кажа и морални норми.“ Но когато смята, че е изправен пред такава опасност, обществото логично очаква да види действия, а не само предупреждения. Президентът продължава да описва криза, но отказва да участва в нейното преодоляване по начина, по който Конституцията му позволява.
На чия страна стои държавният глава?
Точно в този казус стои и големият въпрос: чии интереси защитава подобна реторика? „Лукойл“ е компания с руско участие, подложена на санкционен натиск и геополитически напрежения. България се опитва да гарантира енергийната си стабилност и да намали зависимостта си от руски петрол. В този момент президентът алармира, че правителството „е готово да води страната към катастрофа“, но не отговаря на другия логичен въпрос – каква е алтернативата?
Ако се върнем към неговата конституционна функция, тя не е да противопоставя, а да обединява. Въпреки това Радев заема позиция, която звучи повече в синхрон с тревогите на „Лукойл“, отколкото с амбицията България окончателно да излезе от енергийната зависимост от Москва.
Президент на думи, опозиционер по дела
„Аз съм загрижен за българската Конституция и за правовата държава“, каза президентът. Но загрижеността се измерва не в драматичността на цитатите, а в способността да бъдат предложени и отстоявани планове. Ако Румен Радев смята назначението на особен търговски управител за опасно, очакваното от държавния глава действие е да посочи решения и да търси съгласие, а не да играе ролята на най-гръмогласния критик.
До момента той говори за липса на дебат, но сам не предлага формула за него. Говори за диктатура, но с поведението си насажда недоверие и разделение. Говори за криза на политиката, но избира позицията на политически опонент.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
