Парламентът ще обсъди днес на първо четене два от най-важните социални бюджета за 2026 г. - този на държавното обществено осигуряване и този на Националната здравноосигурителна каса. Те вече бяха приети на първо четене в ресорната комисия по бюджет и финанси на 7 юли и влизат в пленарната зала с параметри, които пряко засягат пенсионери, работещи, самоосигуряващи се, държавни служители и пациенти.
Проектът за ДОО предвижда средната пенсия да достигне 543,46 евро, а бюджетът на НЗОК залага с 412,3 млн. евро повече разходи спрямо 2025 г.
В дневния ред е включен и редовен парламентарен контрол.
Пенсиите тръгват нагоре от юли
В проекта на бюджета на ДОО е заложено през 2026 г. средната пенсия да достигне 543,46 евро. Очакваният реален ръст на пенсиите е 4,5 на сто при прогнозирана средногодишна инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 4,3 на сто.
От 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., трябва да бъдат осъвременени по „швейцарското правило“ със 7,8 на сто. В същото време за новите пенсионери се предвижда отпадане на ковид добавката от 30,68 евро, или 60 лева.
За изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях през 2026 г. са предвидени 13,503 млрд. евро. Това представлява 10,8 на сто от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт и е с 1,179 млрд. евро, или с 9,6 на сто повече спрямо 2025 г.
Повече пенсионери и голям трансфер от бюджета
Средният брой на пенсионерите през 2026 г. се очаква да нарасне до около 2 070 700 души. Това допълнително увеличава натиска върху системата, която и догодина ще има нужда от сериозна подкрепа от централния бюджет.
Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО е 15,265 млрд. евро. В тази сума са включени и трансфери от централния бюджет в размер на 6,745 млрд. евро за покриване на недостига.
Така проектът отново показва голямата зависимост на осигурителната система от държавното финансиране. Пенсиите растат, но заедно с тях расте и въпросът доколко устойчиво може да бъде това увеличение при все по-големи разходи.
Самоосигуряващите се и таванът на дохода
От 1 август 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица става 620,20 евро. Това е същият размер като минималната работна заплата за 2026 г.
От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава на 2300 евро. Предвижда се и увеличение на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности.
Тези промени ще бъдат сред най-чувствителните в дебата, защото засягат пряко размера на вноските. За едни те означават повече приходи в системата, а за други - по-висока лична и фирмена тежест.
Държавните служители започват да плащат лични вноски
Една от най-важните промени в проекта за ДОО засяга държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт. От 1 август 2026 г. те трябва да започнат да заплащат лични осигурителни вноски.
Първоначално осигурителните вноски ще се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20. От 1 януари 2027 г. съотношението трябва да стане 60:40, както е предвидено за останалите работещи.
Това е промяна, която вероятно ще предизвика сериозен политически и синдикален спор. Тя поставя държавните служители по-близо до режима на останалите работещи, но едновременно с това променя досегашния им финансов баланс.
Здравната каса влиза с по-голям бюджет
Проектобюджетът на НЗОК за 2026 г. предвижда разходи с 412,3 млн. евро повече спрямо Закона за бюджета на касата за 2025 г. Това е ръст от 8,5 на сто на годишна база.
Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4,93 млрд. евро. Увеличението е с 395 млн. евро, или с 8,7 на сто спрямо миналата година.
Здравноосигурителната вноска се запазва на 8 процента. Остава и съотношението 60:40 между работодател и служител, с изключение на държавните служители, за които е предвидено съотношение 80:20 работодател - служител.
Лекарствата се разделят на две групи
За първи път в проекта се предлага лекарствата да бъдат обособени в две групи със самостоятелни бюджети. Едната група ще бъде за оригинални продукти, а втората - за генерични лекарства.
Това е една от най-видимите промени в бюджета на НЗОК, защото лекарствените разходи са сред най-наблюдаваните и най-спорните пера в здравната система. Разделянето на оригинални и генерични медикаменти трябва да даде по-ясна рамка за планиране и контрол на средствата.
В проекта е заложено приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година. Приходите от трансфери за здравно осигуряване трябва да се увеличат със 156,2 млн. евро.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
