Българската съдебна система не може повече да функционира с органи с отдавна изтекли мандати. Това написа във Фейсбук министърът на правосъдието Николай Найденов, след като беше постигнато съгласие по текстове от Закона за съдебната власт, които трябва да позволят старта на процедурата за избор на нов Висш съдебен съвет и нов Инспекторат към ВСС.
Спорът в правната комисия в Народното събрание се съсредоточи върху това къде и как да се проведе гласуването за членовете от квотата на съдиите, прокурорите и следователите, както и как ще бъдат определени избирателните комисии. Найденов определи решението като необходима първа стъпка към решаване на дълго отлаган проблем.
Фокусът остава върху новия ВСС и Инспектората
Правосъдният министър заяви, че е доволен от постигнатото съгласие по текстовете, които отварят пътя към нови кадрови органи в съдебната власт. Според него това е най-неотложната задача, защото сегашното положение поставя под напрежение легитимността и нормалното функциониране на системата.
Промените трябва да дадат възможност да започне процедурата по избор на нов състав на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него. ВСС има ключова роля за кадровите решения в съдебната власт, а членовете му от професионалната квота се избират пряко чрез тайно гласуване от съдиите, прокурорите и следователите по реда на Закона за съдебната власт.
Именно организацията на това гласуване предизвика разгорещения дебат в парламентарната правна комисия. Въпросът не е технически, защото начинът на провеждане на избора ще бъде пряко свързан с доверието в резултата.
Отложени, но не зачеркнати промени
Найденов призна, че по време на обсъжданията са били направени и редица други предложения, които засягат важни въпроси за съдебната система. Сред тях са текстове за кариерното развитие на магистратите, правомощията на административните ръководители и организацията на работа в органите на съдебната власт.
Според министъра тези теми са важни, но изискват по-задълбочено обсъждане с професионалната общност и достатъчно време за качествена законодателна работа. Затова решението е настоящият законопроект да се съсредоточи върху най-спешното - създаването на условия за избор на нов ВСС и нов Инспекторат.
Той пое ангажимент предложенията, които са били оттеглени или са останали извън сегашния законопроект, да бъдат допълнително преработени и внесени по надлежния ред чрез Министерския съвет. Така кабинетът се опитва да раздели спешния избор на кадровите органи от по-широкия пакет за съдебна реформа.
Инспекторатът е най-чувствителният казус
Проблемът със старите мандати не е нов, но през последните години стана все по-остър. Законът за съдебната власт предвижда Народното събрание да избере нов главен инспектор и инспектори към Инспектората не по-рано от шест месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата им. В конкретния случай това е трябвало да стане не по-късно от 14 януари 2020 г. за инспекторите и не по-късно от 9 февруари 2020 г. за главния инспектор, посочва самият Инспекторат в свое становище.
Темата придоби и европейско измерение. През 2025 г. Съдът на ЕС прие, че принципът на независимост на съдиите не допуска безсрочно продължаване на функциите на членове на орган, който проверява магистрати и може да инициира дисциплинарни производства, когато това не почива на ясна правна основа и не е ограничено във времето.
Затова изборът на нов Инспекторат вече не е само вътрешнополитически спор. Той е част от по-широкия въпрос дали България може да гарантира независимостта и отчетността в съдебната власт по начин, който издържа и пред европейските стандарти.
Реформата не приключва с този законопроект
„Днешното решение не приключва дебата за съдебната реформа. То е необходима първа стъпка към решаването на един дълго отлаган проблем“, написа Найденов.
Тази формула показва, че Министерството на правосъдието няма да се опитва да прекара всички спорни теми наведнъж. По-чувствителните предложения за вътрешните процедури в съдебната система, включително тези за кариерното израстване, ще бъдат преработени допълнително.
Това е по-предпазлив подход, но и признание, че съдебната реформа не може да бъде сведена само до попълване на изтекли мандати. Нов ВСС и нов Инспекторат са условие за нормализиране на системата, но не са достатъчни сами по себе си, ако не последват ясни правила за назначения, повишения, отговорност и управление.
Най-важният въпрос сега е дали постигнатото съгласие ще се превърне в реална процедура, а не в поредно отлагане. Съдебната система твърде дълго работи под сянката на временни решения, изтекли мандати и спорна легитимност. Ако парламентът не доведе избора докрай, всяка следваща реформа ще започва от същото място - с обещание, че този път проблемът най-после ще бъде решен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
