„Продавайте си през каквито искате надценки миксерите, косачките, електрическите уреди, шампоаните, сапуните, балсамите, авокадото, мангото, хайвера и сьомгата. Но основните хранителни продукти, които са жизненоважни за трапезата на българина, трябва да бъдат продавани през нормални надценки.“ С тези остри думи председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова атакува ценовите практики на големите търговски вериги в ефира на бТВ.
Тя разкри надценки до 135% при маслото, 99% при прясното мляко и 95% при сиренето и обяви, че държавата е започнала масирани проверки.
Огромни надценки и глоби за веригите
„За първи път цялата държава чрез своите институции се ангажира с този проблем“, заяви Манолова. Тя уточни, че в проверките участват КЗП, Министерството на земеделието, Българската агенция по безопасност на храните и Националната агенция за приходите.
Според нея големият проблем не е само в новото поскъпване, а във вече достигнатите високи цени на основните храни. Манолова посочи, че в Германия надценките при млечните продукти са между 15 и 25%, докато в България при някои стоки достигат многократно по-високи равнища.
През последните две седмици КЗП е установила множество нарушения и е наложила санкции за нелоялни търговски практики, достигащи 35 000 евро. Глобите за необосновано повишаване на цените са между 10 000 и 100 000 евро, но доказването на нарушенията е трудно, когато поскъпването е настъпило преди повече от година.
„Ако си мислят, че с лека ръка ще им паднат тези абсолютно заслужени санкции, просто грешат“, предупреди Манолова. Тя заяви, че ще защитава наказателните постановления и пред съда.
Защо българският кашкавал е с по-голяма надценка от вносната гауда
Манолова обяви, че е сезирала Комисията за защита на конкуренцията за предполагаеми нелоялни практики спрямо българските производители. Тя даде пример с различното ценообразуване при вносната гауда и българския кашкавал.
„Защо те да са над закона? Защо да могат да продават едните с 30% надценка, другите със 130% надценка?“, попита председателят на КЗП.
Според нея млекопроизводители и млекопреработватели са представили фактури, показващи, че доставните цени на някои млечни продукти са намалели спрямо 2022 г. По думите й това поставя под съмнение обясненията на веригите, че високите цени се дължат основно на производителите. При доказани нарушения от компетентността на КЗК санкциите могат да достигнат 10% от оборота.
Затворени супермаркети и нарушения при месото
Проверките на БАБХ са довели до затварянето на два супермаркета, както и на обекти и съоръжения за приготвяне и предлагане на готова храна. Манолова разкри и случай, при който годно месо е било съхранявано заедно с бракувано месо с изтекъл срок на годност.
Установени са проблеми с документацията и проследимостта на храните. На въпрос дали потребителите може да са купували негодно месо, тя отговори: „Не искам да правя внушения. Просто казвам, че проверките, които държавата прави, имат своите причини“.
След храните идва ред на лекарствата
Манолова обяви, че следващият голям приоритет на КЗП ще бъдат лекарствата без рецепта и хранителните добавки. Според нея някои медикаменти у нас струват два пъти повече, отколкото в Гърция.
Контролът ще обхване обезболяващи, противогрипни препарати, сиропи и капки. Предстои проверка къде се формира най-голямото оскъпяване - при производителите, търговците на едро или аптеките.
Председателят на КЗП съобщи и за подготвяни законодателни промени, свързани с определянето на максималните цени на лекарствените продукти и хранителните добавки.
