Защо прясното мляко в Люксембург е по-евтино, отколкото в България, при това в една и съща търговска верига? Този въпрос постави министърът на земеделието и храните Пламен Абровски в предаването „Денят започва“ по БНТ. Той обяви, че държавните институции извършват мащабни проверки в магазините на една от четирите големи вериги у нас. До края на годината правителството подготвя и законопроект, който да въведе нови правила за дейността на големите търговски обекти.
Искаме българинът да яде хубава храна на достъпни цени
„Ние не гоним никого. Ние проверяваме и искаме да гарантираме на българския гражданин, че яде качествена, здрава храна, безопасна, и искаме да видим как се получава това ценообразуване, че в Люксембург млякото да бъде по-евтино, отколкото в София“, заяви министърът.
Абровски посочи, че лично е установил разликата в цените при посещение в Люксембург. Той постави въпроса за начина, по който се формира крайната цена на хранителните продукти, и необходимостта държавните институции да проследят цялата верига от производителя до потребителя.
Министърът подчерта, че проверките не са насочени срещу чуждестранните инвеститори. По думите му целта е да се гарантират качеството и безопасността на храните, както и да се установи как се формират цените им.
Държавата влиза във всеки магазин на голяма верига
Пламен Абровски съобщи, че в продължение на три дни държавните институции извършват проверки във всеки магазин на една от четирите големи търговски вериги в България.
Контролът е част от действията на държавата във връзка с цените на храните. Абровски коментира влиянието както на международните събития, включително войните в Иран и Украйна, така и на вътрешните условия, при които се формират цените на българския пазар.
Земеделският министър постави акцент върху необходимостта от по-ясни правила за дейността на големите вериги. Според него наред с инвестициите трябва да се отчита и отражението на търговската дейност върху потребителите.
Нов закон до края на годината
До края на 2026 година правителството възнамерява да внесе в парламента законопроект за регулиране на големите търговски вериги. Според Абровски България е единствената държава, която няма подобно законодателство относно работното време, разположението и големината на търговските обекти.
„И сме единствената държава, която няма законодателство, урегулиращо самите търговски вериги, като време на работа, като имат ли право да поставят и колко големи да бъдат тези магазини“, заяви министърът.
Той даде пример с концентрацията на магазини в столицата и проблемите, които могат да възникнат за живеещите в съседство. „Защото съгласете се, че когато на 500 метра един от друг в София ти концентрираш два магазина, еднакви, на една и съща верига, и около тях изникнат още два, какво се случва със задръстванията? Какво се случва с нивото на шума“, попита Абровски.
Министърът уточни, че бъдещите правила ще се отнасят за откриването и разположението на търговски обекти занапред.
Инвестиции за 150 милиона евро, но кой плаща сметката
Абровски разказа и за разговор с представител на голяма търговска верига, която планира значителни инвестиции в България.
„Когато разговарях с представител на една от тези търговски вериги, той ми каза: „Вижте, ние сега в България ще инвестираме 150 милиона евро“. И аз казвам: „Чудесно, вие ще инвестирате 150 милиона, ще си построите нови магазини, обаче дали няма да избиете тези магазини през надценката, която българският гражданин плаща?“
На въпрос как е отговорил представителят на веригата, министърът заяви: „Каза, че не се е замислил на тази тема“.
Черно море и опасенията на зърнопроизводителите
Земеделският министър коментира и ситуацията с корабоплаването в Черно море след ударите срещу търговски плавателни съдове.
Абровски заяви, че корабите, превозващи български товари, нямат проблем. Той беше запитан за притесненията на зърнопроизводителите от увеличаване на транспортните разходи и застраховките заради военните действия в региона.
„Никой не може да коментира нивото на застраховка“, посочи министърът. Той изрази и опасение, че евентуална държавна помощ за компенсиране на подобни разходи може да бъде определена от Европейската комисия като недопустима.
