Надценки до 150% на основни хранителни продукти разкриха проверките на Комисията за защита на потребителите в големите търговски вериги. Най-фрапиращи са данните за млечните продукти, при които маслото се продава със 125% надценка, кашкавалът достига 99%, а сиренето - 95%. Скандалните числа обяви председателят на КЗП Мая Манолова в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.
Тя определи поведението на търговските вериги като безочливо и настоя за спешни законодателни промени, които да защитят потребителите от прекомерното оскъпяване на храните.
Маслото с рекордна надценка, кашкавалът почти двойно по-скъп
Първите резултати от проверките показват огромна разлика между цените, на които търговските вериги получават определени стоки, и тези, на които ги предлагат на клиентите си.
„Данните са скандални. С очите си видях само от една верига как надценките на млечните продукти, например на кашкавала, стигат до 99%. На сиренето са 95%, маслото е със 125% надценка. Това наистина е безобразие и абсолютно безочливо поведение от страна на търговските вериги“, заяви Манолова.
При прясното мляко също са отчетени надценки до 99%, а при отделни хранителни продукти оскъпяването достига 150%. Това означава, че стока с доставна цена от 1 евро може да се предлага за 2,50 евро. Разликата обаче не представлява непременно чиста печалба, тъй като от нея се покриват и разходите на търговеца.
Председателят на КЗП подчерта, че високите надценки не означават автоматично, че същите продукти са два пъти по-скъпи в България, отколкото в Германия. Според нея обаче разликите между доставните и крайните цени са неприемливи на фона на покупателната способност на българските домакинства.
Манолова посочи, че по данни на Евростат покупателната способност у нас достига едва 68% от средноевропейската. По думите й при това положение огромните надценки върху храните буквално смачкват потребителите.
„Това не е пазар. Това е бедствие!“
Мая Манолова отправи изключително остра критика към големите търговски вериги и към законодателството, което според нея позволява подобни ценови разлики.
„Обяснението на говорителите на веригите е: „Това е пазар“, но това не е пазар. Пазар, който позволява надценки от 120%, не е пазар. Това е бедствие. Това е пазар с аномалии, изкривен пазар“, заяви председателят на КЗП.
Тя настоя държавата да разполага с по-силни механизми за намеса, когато основни хранителни продукти се продават с прекомерни надценки. Като примери посочи Хърватия, Румъния и Унгария, където при определени условия се прилагат ограничения на надценките до 20%.
В момента самият размер на надценката не е достатъчно основание за санкция. КЗП може да наказва необосновани увеличения на цените в случаите, предвидени от закона, както и установени нелоялни търговски практики.
През следващата седмица комисията ще обяви подробните резултати от проверките в пет големи търговски вериги. Ще бъдат представени и данни за стоките от инициативата „Кошница с грижа“, както и за продуктите, предлагани на промоция.
Плащаме повече и заради касетки и ваучери
Проверките разкриват и друг механизъм, който според Манолова допълнително оскъпява храните. Става дума за таксите, които производителите плащат за касетките, използвани при доставката на плодове и зеленчуци.
По думите й освен депозит за амбалажа производителите са принудени да плащат и наем от 1,20 евро за касетка. Тези разходи могат да увеличат цената на някои плодове и зеленчуци с 10-20%.
Манолова подготвя сигнал до Комисията за защита на конкуренцията за тази практика. Тя постави под съмнение и условията, при които се използват електронните ваучери за храна.
Според председателя на КЗП операторите на ваучери събират от търговците такси, достигащи 6% от стойността на покупката. За сравнение, при обикновено плащане с банкова карта разходът за търговеца обикновено е между 1% и 1,5%.
Макар хората с ваучери да не плащат директно по-висока цена, Манолова предупреди, че разходите за обслужването им могат да бъдат включени в общите цени на стоките. Така тежестта би могла да се разпредели върху всички клиенти.
„Абсолютно несправедливо е тази мярка за социална подкрепа на работещите хора да се превръща в механизъм за оскъпяване на цените“, подчерта тя.
Проверяват и картофи, представяни за български
КЗП и Българската агенция по безопасност на храните проверяват и съмнения за подвеждащо обозначаване на произхода на продукти в търговските вериги.
Един от случаите е свързан с картофи, продавани като български. Според Манолова трябва да се установи дали в действителност става дума за гръцка продукция с по-ниско качество, представяна като произведена у нас.
Тя предупреди, че проблемът засяга не само потребителите, но и българските земеделски производители. Според нея практиките на големите вериги могат да поставят местните стопани в неизгодно положение и да насърчат предпочитането на вносни стоки пред българската продукция.
48 съмнителни случая при горивата, въпроси и за банковите такси
Междувременно КЗП продължава проверките за необосновано поскъпване на горивата. От 23 септември са инспектирани 200 бензиностанции и общо 600 ценови позиции. При 48 от тях има съмнения за необосновано увеличение, като предстои произнасяне по евентуалните санкции.
Първоначалните резултати обаче не показват, че спекулативното поведение на бензиностанциите е основната причина за поскъпването. Манолова съобщи, че надценката при бензина е намаляла от 19 на 14 евроцента, а при дизела - от 18 на 12 евроцента. Предстои КЗК да анализира доколко тези стойности са обосновани.
Председателят на КЗП постави въпроса и за банковите такси, които според нея представляват сериозна тежест за домакинствата. Тя настоя да се преразгледат разходите за откриване и закриване на сметки, банкови преводи, теглене от банкомати и плащане на битови сметки.
Основният акцент в изявлението й обаче останаха цените на храните. Според Манолова проверките и санкциите не са достатъчни, ако законът продължава да позволява огромни разлики между доставните и продажните цени.
Очакваните през следващата седмица подробни резултати от проверките в петте вериги трябва да покажат колко широко разпространени са установените надценки и дали има основания за санкции за конкретни нарушения.
