След поредните проливни валежи и унищожителни наводнения страната отново осъмна с въпроса:
Защо България продължава да се оказва неподготвена, въпреки ясните прогнози и модерните системи за ранно предупреждение?
Климaтологът и преподавател в Софийския университет Христо Попов заяви, че трагедиите от последните дни са резултат не толкова от природата, колкото от подценяването на риска и липсата на реална превенция.
Когато дъждът се превръща в бедствие
„Проливните валежи и наводненията показаха за пореден път, че България не е подготвена за подобни климатични обстановки, въпреки че прогнозите бяха ясни и навременни“, каза Попов в интервю за бТВ. Той обясни, че последният циклон се е зародил над Тиренско море и, преминавайки през Гърция, е достигнал България, която се е оказала в студения му сектор – зоната с най-интензивни валежи.
„Виждаме, че валежите в западната част на страната започнаха първи и с по-голяма сила, след което се пренесоха на изток. Това доведе до наводнения още на следващата сутрин,“ уточни експертът. Според него подобни дъждове не са изключение, особено за Черноморието. „В района на Царево имаме подобно наводнение само преди две години. По архивни данни веднъж на 10 години се наблюдават такива явления, но в последните години те зачестяват. Това е показателно – и за климатичните промени, и за начина, по който използваме и застрояваме териториите.“
„Хората не разбират кодовете“
Попов обръща внимание на нещо, което често остава пренебрегнато – непознаването на системата за предупреждения. „Хората често не знаят какво означават жълт, оранжев или червен код. Например оранжев код означава поне 30 литра на квадратен метър за шест часа, но за мнозина това изглежда незначително. Когато обаче говорим за 200 литра, това вече е червен код и реална опасност от бедствие“, поясни той.
По думите му проблемът не е в прогнозите, които са достатъчно точни, а в реакцията – липсата на адекватни мерки, особено в уязвимите райони. Попов отбеляза и друга слаба точка – недостатъчната гъстота на дъждомерните станции, най-вече по Черноморието. Това, според него, затруднява оценката на реалната обстановка и забавя реакциите на институциите.
„Ще виждаме все по-често такива бедствия“
Климатологът не остави място за съмнение – екстремните явления ще стават все по-чести. „Истината е, че ще виждаме подобни обстановки – от една страна екстремни засушавания, а от друга – поройни дъждове и наводнения. Прогнозите ни са добри, но ако не се вземат предвид навреме и не се предприемат мерки за превенция, ще продължим да наблюдаваме едни и същи трагични резултати“, обобщи Христо Попов.
Според него България трябва да излезе от режима на „реакция след бедствие“ и да премине към истинска превенция – планиране, обучение и контрол върху строителството в рисковите зони. Иначе следващият циклон няма да е просто природно явление, а поредното изпитание за държава, която знае какво предстои, но пак се оказва неподготвена.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
