Пълен обрат с магистрала "Хемус". На практика на аутобана има нова максимална скорост - 120 км/ч, видя репортер на "Стандарт". В участъка от София до разклона за Български извор ограниченията 90 и 120 км/ч са едно след друго. На практика няма и половин километър, в която колите да се движат с максимално разрешената за магистрала скорост от 140 км/ч. Най-вероятно причината е изключително лошото състояние на пътя.
Пътуването по "Хемус" отдавна е изпитание, но днес то вече е и диагноза. Асфалтът е на вълни, кръпките са повече от гладките участъци, а ограниченията от 90 и 120 км/ч се редуват като предупредителни лампи. Пътят просто става опасен, а на места и смъртоносен, при висока скорост. Така че ограниченията са повече от разумни и повечето шофьори ги спазват.
Кабинетът публикува днес плана за ограничаване на катастрофите по пътищата
Планът за действие за ограничаване на риска от тежки катастрофи, приет от Министерския съвет на 9 септември 2026 г., е първият документ от години, който се опитва да промени философията на пътната безопасност в България. Той не просто събира мерки – той пренарежда системата, която досега работеше разпокъсано, с дублиращи се функции и размита отговорност.
В основата му стоят три ключови принципа: единен контрол, повече технологии и ясно разписана институционална отговорност.
Край на разпокъсаната система
Документът предвижда преодоляване на хаоса между институциите, които години наред работеха паралелно, без обща база данни и без координиран анализ на риска. Именно тази разпокъсаност често водеше до пропуски – от технически неизправни автомобили, които минават между капките, до водачи с множество нарушения, които не попадат в полезрението на контролните органи.
Планът въвежда нова структура в рамките на Министерството на транспорта и съобщенията – Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“. Тя ще управлява единна система, която събира данни от различни държавни регистри и технологични платформи.
Анализът в реално време трябва да позволи контролът да бъде насочен към най-рисковите водачи, превозни средства и пътни участъци – не „на око“, а на база факти и алгоритми.
МВР става единен контролен орган
Една от най-съществените промени е определянето на МВР като единствен орган за контрол на пътя.
Паралелните проверки от различни институции – практика, която създаваше объркване и често водеше до липса на реална отговорност – ще бъдат прекратени.
Целият ресурс за контрол ще бъде насочен към най-рисковите водачи и участъци, а не разпилян в дублиращи се действия.
Технологии вместо ръчни проверки
Планът поставя силен акцент върху технологиите.
Предвиждат се мерки за:
• електронно правоприлагане, което да намали субективния фактор;
• интелигентно управление на трафика, включително системи за автоматичен анализ на натоварването;
• засилен контрол на техническата изправност на автомобилите чрез интегрирани бази данни;
• модернизиране на обучението на водачите, така че подготовката им да отговаря на реалните рискове на пътя.
Това е опит да се премине от реактивен към превантивен модел – да се предотвратяват катастрофи, вместо да се отчитат последствията.
Превенция на рисковото поведение
Документът включва и мерки за ограничаване на рисковото поведение – от агресивно шофиране до системни нарушения.
Целта е ясна: намаляване на тежките катастрофи и броя на жертвите, които през последните години поставят България сред най-рисковите държави в ЕС.
