В следващите дни парламентът ще разгледа едни от най-важните промени в трудовото законодателство от последното десетилетие - законопроектът, който премахва тайната на заплатите и въвежда прозрачност в начина, по който работодателите определят възнагражденията. Текстовете са пряко свързани с европейска директива, която България закъсня да въведе - срокът беше 7 юни. Затова и проектът получава бърза писта в комисията по правата на човека.
Това не е просто техническа промяна. Това е удар по една от най-дълго пазените корпоративни тайни - колко всъщност получава колегата до нас.
Разликата в заплащането
По данни за 2024 г. жените в България получават средно с около 12% по-ниско възнаграждение от мъжете за еднаква работа. Това е над средното ниво за ЕС – 11,1%.
В мотивите към законопроекта се казва ясно: причината е липсата на прозрачност, липсата на задължителни механизми за наблюдение и отчетност, както и ограничените възможности за правна защита.
Европейският парламент е изчислил, че намаляване на разликата в заплащането само с 1 процентен пункт увеличава БВП с около 0,1%. Тоест – равнопоставеността не е само морален въпрос, тя е икономически ресурс.
Край на въпросите „Колко взимаш?“
Новите правила започват още от първата стъпка – кандидатстването за работа.
Работодателят вече ще бъде длъжен да предостави информация за основната заплата или диапазона, както и за допълнителните постоянни възнаграждения.
Но няма да има право да пита кандидата колко е получавал при предишни работодатели – практика, която често водеше до занижаване на офертите и до възпроизвеждане на неравенствата.
Законът забранява и клаузите за конфиденциалност на възнагражденията. Това означава, че служителите ще могат да говорят свободно за заплатите си, без да нарушават договора.
Служителите получават ново право – да знаят средното заплащане в предприятието
За първи път работещите ще могат да поискат информация за средните нива на заплащане на хора, които извършват еднакъв или равностоен труд, с разбивка по пол.
Ако предоставянето на тези данни крие риск да се разкрие индивидуалната заплата на конкретен човек, информацията ще се дава на трета страна – синдикат или Комисията за защита от дискриминация.
Те ще могат да насочат служителя как да подаде иск, без да разкриват конкретни възнаграждения.
Тези текстове влизат в сила веднага след обнародването в „Държавен вестник“ и важат за всички фирми – без значение от размера.
Големите работодатели под лупа: доклади, обяснения и корекции
За фирмите с над 100 служители се въвеждат допълнителни задължения.
От 7 юни 2027 г. работодателите с над 150 работници ще трябва да докладват разликите в заплащането.
От 2031 г. това задължение ще важи и за фирмите със 100 до 149 служители.
Ако разликата между заплащането на мъже и жени е над 5%, работодателят ще трябва да я обоснове.
Ако не успее – ще бъде длъжен да направи корекции във възнагражденията, така че да ги изравни.
