Картата на България ще претърпи много сериозна промяна, свързана с икономическото и социалното развитие, ако се реализира новата Национална концепция за регионално и пространствено развитие до 2040 г. Тя е най-мащабният документ за териториалното бъдеще на България от последните две десетилетия. Тя идва в момент, когато страната е разкъсана между свръхконцентрация и обезлюдяване: 190 населени места вече са без нито един жител, а София произвежда близо 44% от брутния вътрешен продукт на държавата .
Концепцията, публикувана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обещава нов модел – по-балансирана България, в която малките градове не са периферия, а част от обща териториална логика на развитие.
Къде започва проблемът: България на две скорости
Документите на МРРБ описват страната като територия с „устойчиви регионални дисбаланси“ и „задълбочаващи се демографски предизвикателства“ .
Големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас – растат, концентрират икономика, инвестиции, университети, кадри.
Малките населени места губят хора, услуги, бизнеси.
„По-малкото население не е диагноза“, казва гл. ас. д-р Десислава Боцева. „Проблемът започва, когато големи части от населението напускат трайно дадена територия.“
Точно този процес концепцията се опитва да обърне.
Какво представлява концепцията: не бюджет, а логика
Документът не е инвестиционна рамка. Той не гарантира връщане на хората в селата и малките градове.
Това е „пространствената логика“ на бъдещото развитие – опит да се обединят демографски, икономически, инфраструктурни и социални политики в единна карта на България до 2040 г.
Концепцията надгражда предишния стратегически документ 2013–2025 г. и задава дългосрочна рамка за териториално развитие, съобразена със зеления и цифров преход в ЕС .
Умерен полицентризъм: България с повече от един център
В основата на концепцията стои идеята за умерен полицентризъм – модел, при който София остава водещият национален център, но около нея се изгражда мрежа от силни регионални ядра.
Като потенциални балансьори са посочени Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Плевен и Русе.
Тези градове трябва да развиват териториите около себе си, да привличат инвестиции, да създават работни места и да осигуряват достъп до качествени услуги.
Това е опит да се прекъсне моделът „всичко към София“.
Свързаност, а не просто инфраструктура
Една от ключовите идеи в концепцията е, че пътищата сами по себе си не решават проблемите.
„Построяването на един път не е автоматично панацея“, казва Боцева.
Истинската промяна идва от функционалната свързаност – от съчетаването на усилията на университети, местна власт, бизнес, неправителствени организации и местни общности.
Примерът е районът Пловдив–Марица–Раковски, където общините развиват съвместно индустриалния си потенциал и привличат инвеститори.
Това е моделът, който концепцията предлага да бъде разширен в национален мащаб.
Какво трябва да се случи, за да се върнат хората?
Концепцията е категорична: не можем да имаме многопрофилна болница, профилирана гимназия и разнообразие от бизнеси във всяко населено място.
Но можем да създадем реален избор – базов минимум от услуги, достъп до образование, здравеопазване, транспорт, култура.
Малките градове трябва да бъдат свързани с регионалните центрове така, че човек да може да живее в едно място, а да работи, учи или се лекува в друго – без да губи часове в пътуване.
Какво цели концепцията до 2040 г.?
Според МРРБ документът има три основни цели:
– намаляване на териториалните дисбаланси;
– конкурентоспособно и устойчиво развитие на всички региони;
– подобрен жизнен стандарт и достъп до качествени услуги за всички граждани .
Това е визия за България, която не се дели на „център“ и „периферия“, а на свързани територии с обща посока.
България 2040: възможна ли е новата карта?
Концепцията не обещава чудеса.
Тя не казва, че обезлюдените села ще се напълнят.
Не казва, че регионалните дисбаланси ще изчезнат за няколко години.
Но предлага нов модел – такъв, който вижда България като мрежа, а не като йерархия.
И ако тази логика бъде следвана последователно, малките градове могат да се превърнат от места на напускане в места на бъдеще.
