„Възстановена е 60% от инфраструктурата. Тепърва се очакват още средства от държавата.“ Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините, даде Карловско като показателен пример колко бавно може да върви възстановяването след голямо бедствие. Четири години след опустошителните наводнения от 2022 г. работата там още не е приключила. Според Георгиева последните порои отново са показали стария проблем - кметовете трябва да реагират веднага, но за големите ремонти остават зависими от ограниченото държавно финансиране.
Кметът реагира първи, но парите не са при него
При бедствие именно общината организира първата реакция на място, описва разрушенията и започва най-спешните дейности. Когато обаче трябва да бъдат възстановени мостове, пътища, улици или речни корита, собствените средства често не стигат.
„Този фонд има ограничен бюджет и не може да осигури пълно финансиране за възстановяване на общинската инфраструктура“, обясни Георгиева за средствата, отпускани през Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане. Затова често общините първо плащат ремонта от собствените си бюджети и чак след това очакват държавата да им възстанови средствата.
Според нея бедствията за пореден път показват „дефицитите в координацията между институциите и в ефективното управление на ограничените пари“.
Карловско още чака четири години по-късно
Наводненията в Карловско през септември 2022 г. нанесоха тежки поражения в Богдан, Каравелово, Слатина и други населени места. Бяха разрушени мостове и улици, а речните корита нанесоха огромни щети върху местната инфраструктура.
Четири години по-късно според данните, цитирани от Георгиева, са възстановени около 60% от пораженията. Останалата работа продължава да зависи и от следващи държавни плащания.
Речните корита остават голямата превенция
Отделен проблем са речните корита извън населените места. Там отговорността е на държавата чрез областните управители, но действията трябва да бъдат координирани с кметовете.
„Държавата е абсолютно наясно, че трябва да бъде осигурен финансов ресурс на областните управители, за да могат да почистят координирано с кметовете речните корита“, заяви Георгиева. По думите й се подготвят и законодателни промени, защото тази работа е ключова за предотвратяването на следващи бедствия, а не само за разчистването след тях.
Общините искат повече собствени пари
Зад спора за възстановяването стои и много по-големият въпрос - доколко общините могат сами да финансират решенията си. НСОРБ от години настоява за финансова децентрализация и повече данъчни приходи да остават там, където са събрани.
В управленската програма е записано до юли 2027 г. да бъдат готови анализите и предложенията, а до юли 2028 г. - стратегическата рамка за децентрализация. Георгиева обаче настоява да не се чака дотогава. „Всички анализи вече са направени. Международните оценки са дадени, законодателните пакети са разработени и изчисленията са изготвени“, каза тя.
НСОРБ има разработен модел, при който част от приходите от данъка върху доходите да остава в местните бюджети. Сдружението от години предлага именно 20% от постъпленията от този данък да бъдат преотстъпени на общините.
Първата стъпка може да дойде още през 2027 г.
Общините очакват още от 1 януари 2027 г. да започне актуализация на данъчните оценки на недвижимите имоти. Следващата голяма промяна трябва да бъде подготвена през същата година - изменение на Закона за публичните финанси, което от 2028 г. да оставя 20% от данъка върху доходите на физическите лица в общинските бюджети.
НСОРБ вече постави темата и в разговорите за бюджета за 2026 г., където сред основните въпроси са собствените приходи на общините и финансирането на местните инвестиции.
3500 проекта чакат милиарди
Другият голям източник на средства е националната Инвестиционна програма за общински проекти. В нея вече има близо 3500 проекта, а НСОРБ настоява през 2026 г. да бъдат осигурени поне 1,2 млрд. евро за разплащане на започнатите дейности. Самата програма включва улици, пътища, тротоари, ВиК мрежи и друга инфраструктура в почти всички общини.
Особено голям е броят на ВиК проектите - около 900. Общините с воден режим са насочили значителна част от инвестициите си именно към подмяна на водопроводи и възстановяване на мрежите, а правителството вече увери местната власт, че започнатите обекти ще бъдат разплащани.
