Общество

Майка си татуира клавиатура на ръката, за да си говори със сина си, който е аутист

Идеята се хареса на милиони

Майка си татуира клавиатура на ръката, за да си говори със сина си, който е аутист
Снимка: bTV

Джесика Флетчър намира необичаен, но дълбоко трогателен начин да помогне на 11-годишния си син Хънтър, който е невербален и има аутизъм, да общува. Тя си татуира клавиатура върху предмишницата, превръщайки собствената си ръка в още един начин синът ѝ да бъде чут.

Идеята се ражда след случка, която променя начина, по който Джесика гледа на комуникацията му, разказва bTV.

Докато двамата са в ресторант, батерията на устройството на Хънтър за допълваща и алтернативна комуникация (AAC) внезапно се изтощава. Таблетът му му позволява да избира думи и символи, чрез които да изразява желанията си.

Докато майка му се притеснява, Хънтър остава напълно спокоен. Той взема салфетка, рисува върху нея клавиатура и започва да посочва буквите, за да покаже какво иска да поръча.

За Джесика това се превръща в истински урок.

Тя осъзнава, че синът ѝ не трябва да зависи единствено от технологиите, за да бъде чут.

„Това ме накара да се замисля, че не мога да го ограничавам само до технологиите, защото те понякога ни подвеждат“, разказва Флетчър пред CTV News, цитирана от New York Post.

Ами ако батерията отново падне?

Така се появява идеята за резервен начин на комуникация, който няма как да остане без батерия.

Джесика работи с татуист, за да създаде върху предмишницата ѝ клавиатура, която Хънтър може да използва, като посочва буквите. Към нея са добавени и символи за различни емоции – щастие, тъга, сърце и други.

А първата дума, която момчето „изписва“ върху ръката на майка си, е само една:

„Мама“.

Оттогава татуировката се превръща в част от ежедневното им общуване. Когато са заедно, Хънтър просто посочва буквите върху ръката на Джесика и така може да ѝ покаже какво иска да каже.

И има още едно предимство – дискретността.

Докато комуникационното устройство произнася думите му на глас, татуировката позволява на двамата да си „говорят“ тихо. Така могат да споделят нещо лично или просто да общуват, без целият свят около тях да чува разговора им.

Един милион гледания не са достатъчни, за да се разкаже тази история

На 8 юли Джесика публикува във Facebook видео, в което Хънтър използва ръката ѝ, за да общува чрез татуировката.

Клипът бързо се разпространява онлайн и събира повече от два милиона харесвания.

Но най-важното за семейството не са цифрите. Историята започва да вдъхновява други родители на невербални деца.

„Когато премахнем комуникационните бариери, даваме възможност на хората без говор да ни покажат кои са всъщност“, казва Джесика.

Идеята излиза извън семейството

Историята вече не е само тяхна.

Приятелите на Хънтър от училище също искат да могат да общуват с него по същия начин. Те пожелават тениски с изображения на клавиатура върху ръкава, за да могат да „говорят“ с него на детската площадка, да си шепнат и дори да споделят тайни.

Джесика започва партньорство с компания за облекло, която създава тениски с подобни клавиатури.

Междувременно към нея се обръщат родители, медицински сестри, лекари и служители на спешните служби от различни страни. Всички търсят начини да помогнат на деца с аутизъм да общуват по-лесно в училище, болница или в ежедневни ситуации.

Дори татуисти предлагат да изрисуват подобни клавиатури върху ръцете на родители безплатно.

Коментирай