Близо половин милиард лева за пътна безопасност стоят неизползвани, докато броят на катастрофите с пострадали се увеличава. В същото време парите, които се събират във фонда, се обезценяват от инфлацията или се използват за купуването на кламери, химикалки и организиране на конкурси като „Пътен полицай на годината“ - събитие, струвало половин милион лева. Това показва одит на Сметната палата за периода 2021 - средата на 2025 г., който поставя сериозни въпроси за управлението на средствата и ефективността на мерките за ограничаване на пътния травматизъм.
Според адвокат Силвия Петкова изводите в доклада не са изненада за хората, които от години следят темата.
„Много пъти сме говорили за това, че мерките, които се предприемат за пътна безопасност, всъщност нямат много общо с реалната безопасност по пътищата. Сега просто разполагаме с доклад, в който Сметната палата потвърждава именно това“, коментира тя по NOVA.
Още по-категоричен е инж. Иван Табаков от Българската браншова асоциация „Пътна безопасност“. По думите му най-шокиращото в доклада е предназначението на част от средствата.
„Най-скандалното е за какво са били харчени тези пари – ремонти на сгради, климатици, консумативи и други подобни разходи“, заяви той.
Според експерта проблемът е, че темата за безопасността на движението се свежда основно до контрол и санкции, докато реалната превенция изисква много по-широк подход.
„Пътната безопасност не е само контрол на движението. Необходим е анализ и планиране в различни области – образование, инфраструктура, първа помощ и организация на движението. Това не може да бъде единствено функция на МВР“, подчерта Табаков.
Той напомни, че в страната съществува специализирана институция – Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, която ежегодно изготвя анализи и разполага с експертен капацитет за подобна дейност.
Според адвокат Петкова обаче големият въпрос е не само колко средства има, а и дали законът позволява те да бъдат насочени към най-болезнените проблеми.
„Очевидно проблемът не е в парите. Всички знаем къде са участъците с висока концентрация на катастрофи. Често причината е именно в лошата инфраструктура. Има места, където рискът от тежки произшествия остава висок независимо от поведението на шофьора“, посочи тя.
По думите ѝ се стига до парадоксална ситуация – държавата разполага със значителен финансов ресурс, но същевременно не успява да го използва за отстраняване на опасните пътни участъци.
Така въпросът вече не е само колко глоби се събират и колко камери се поставят. Все по-ясно става, че без сериозни инвестиции в инфраструктура, анализ на рисковите участъци и дългосрочна стратегия за превенция, България трудно ще слезе от челните места в черната статистика на Европа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
