Не, различно не си приличаме. Няма как хора, които изповядват различни ценности пред Бога и пред съвестта си да си приличат. Те си остават различни.
Разбира се, в това няма нищо лошо – многообразието движи света. Стига обаче да не превръща в оръжие за агресивно натрапване на политически догми през сбъркана сексуалност.
Елементарно е да смятаме, че София прайд и Шествието за семейството са две контрадемонстрации – на хомосексуалните срещу хетеросексуалните или обратното. Нищо, че Шествието за семейството се роди преди години като бунт срещу глобалистките опити на Сорос да потопи в цветовете на Дъгата всичко свято за народа ни – вяра, дом, деца, семейство, нация, народ, възпитание, уважение, почит към възрастни и предци. Това, шареното, с перата и грима на площада, нарича азбуката ни славянска, а културата ни европейска. Отива на паметника на Левски само по време на протести.
Да, прекалено отвореният 21 век позволява на всеки да реши от третия или от петия пол ще бъде. Илон Мъск дори даде не име, а номер на детето си, за да има право то един ден само да реши как да се нарича. Но никой никога не е видял и едва ли ще види Мъск на гей парад. Защото правото на самоопределяне е едно, безвкусната демонстрация на алтернативна сексуалност – съвсем друго.
Истината е, че София прайд не е защита на различните. Те, различните, нямат нужда от защита. Те са смели, горди, иновативни. Затова са различни. И блестят като звезди на небосклона. Великият ирландски циник Оскар Уайлд не е имал нужда да носи рокля, за да знаят всички, че е гей. Но и до днес никой не обръща внимание на това, защото с интелект и стил е променил завинаги световната литература. Както казва самият той – хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
Гей парадът – истинското име на София прайд, няма стойност. Защото е нещо, домъкнато отвън - от неолибералните фондации, финансирани от Сорос, за да претопят националното в името на глобалното. Онова размитото, в което човекът няма име, няма пол, няма род и родина, няма памет, а е нещо аморфно, за да бъде лесно управляемо.
Слава, Богу, българинът има здрави и дълбоки корени. Хилядолетното му възпитание е консервативно. И не се пропуква така лесно. Нищо, че и двете частни национални телевизии, както и повечето сайтове, дадоха отчетливо предимство на прайда.
Това, че днес в София имаше и гей парад, и Шествие за семейството е доказателство за прословутата българска толерантност. И всяко твърдение, че към прайда няма толерантност, е лъжа.
На фона на толерантността обаче има един „дребен“ въпрос с огромно значение: кой използва момента, за да раздели отново българите и да изправи Дара срещу Валя Балканска.
Дара покори най-джендърския конкурс – Евровизия, с песен, който разбива либералното статукво, отстоява характера на личността и бунта на индивидуалността. Бангаранга стана българският глас срещу неолибералните сглобки. Но Дара се оказа лице не на традиционните ценности, а на прайда. При това с новия си немски хит Ich liebe dich. Космическият глас Валя Балканска пък бе пиронът в концерта за защита на семейството пред катедралния храм „Александър Невски“. И всеки, който днес гледаше тв репортажите, си зададе въпроса: ще ги видим ли някога заедно. Или ще продължим да позволяваме на умните и красивите да палят у нас пагубната искра на раздора.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
