България е сред страните в Европейския съюз с най-кратък очакван трудов живот. Според най-новите данни на Евростат българите ще работят средно 34,6 години – показател, по-нисък единствено от този в Румъния и Италия.
В същото време средната очаквана продължителност на трудовия живот в Европейския съюз продължава да нараства и през 2025 г. достига 37,5 години, спрямо 37,2 години година по-рано.
За последното десетилетие европейците са увеличили средната си трудова активност с 2,3 години – от 35,2 години през 2016 г. до 37,5 години през 2025 г.
Нидерландия е №1
Най-дълъг очакван трудов живот имат жителите на Нидерландия, които средно работят 44 години.
Следват:
Швеция – 43,4 години
Дания – 42,6 години
Естония – 41,5 години
Ирландия – 40,7 години
Германия – 40,2 години
Финландия – 40,1 години
В тези държави хората остават активни на пазара на труда поне 40 години.
България е на дъното
На другия полюс е България.
С очакван трудов живот от 34,6 години страната ни заема предпоследно място в Европейския съюз, като единствено Румъния (32,7 години) и Италия (33,0 години) са с по-ниски показатели.
Данните показват сериозна разлика от близо 10 години между България и лидера Нидерландия.
Българските мъже работят най-кратко
При мъжете ситуацията е още по-неблагоприятна.
Средно в ЕС мъжете работят 39,5 години, докато в България очакваната продължителност на трудовия живот е едва 35,9 години – най-ниската в целия Европейски съюз.
След България се нареждат Румъния с 36 години и Хърватия с 36,3 години.
За сравнение, мъжете в Нидерландия работят средно 45,9 години, а тези в Швеция и Дания – по 44,5 години.
Жените остават по-дълго на пазара на труда
Средната очаквана продължителност на трудовия живот при жените в ЕС е 35,4 години.
Най-дълго работят жените в:
Швеция – 42,3 години
Нидерландия – 41,9 години
Естония – 41,8 години
Най-кратък трудов живот е отчетен в:
Италия – 28,4 години
Румъния – 29,1 години
Гърция – 31,8 години
Какво показват данните?
Показателят на Евростат измерва очаквания брой години, през които човек ще бъде част от пазара на труда, като отчита заетостта в различните възрастови групи.
Статистиката е важен индикатор за състоянието на пазара на труда, демографските тенденции и икономическата активност в отделните държави.
Разликите между страните се влияят от редица фактори, сред които възрастта на навлизане на пазара на труда, нивата на заетост, безработицата, ранното пенсиониране и участието на жените в икономиката.
