България се превръща в истински магнит за бъдещи лекари от чужбина. Почти шестима от всеки десет студенти по медицина у нас са чуждестранни граждани – впечатляващ резултат, който поставя страната сред европейските лидери в медицинското образование. Докато обаче университетите ни привличат младежи от Великобритания, Ирландия и други държави, българските студенти продължават да търсят образование зад граница.
Това показват данните от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, представено от Министерството на образованието и науката. Класацията обхваща 51 акредитирани университета и разкрива не само кои са най-силните висши училища, но и какви доходи получават техните възпитаници, пише Bulgaria ON AIR.
Софийският университет е безспорният отличник
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отново заема водещо място в националната класация. Най-старото висше училище у нас е първенец в цели 22 професионални направления.
На второ място по брой направления, в които заема водеща позиция, се нарежда Техническият университет в София. След него е Медицинският университет в столицата.
Рейтингът показва и друга любопитна тенденция – дипломата за висше образование все по-често върви с по-високо възнаграждение.
От 543 до над 1600 евро: Доходите на висшистите летят нагоре
Само за десет години средният доход на завършилите висше образование в България е нараснал близо три пъти.
През 2016 г. той е бил 543 евро, а през 2026 г. вече надхвърля 1600 евро. Само за последната година увеличението е близо 15%.
Разбира се, зад средните стойности се крият сериозни различия между професионалните направления. Най-високи възнаграждения получават завършилите „Военно дело“ – над 3700 евро.
Тези данни показват, че изборът на специалност остава важен фактор за бъдещата професионална реализация.
Чужденците стават все повече, но балансът остава отрицателен
През последното десетилетие България почти е удвоила дела на чуждестранните студенти в университетите си.
Ако през 2016 г. те са представлявали близо 5% от всички учащи, днес делът им достига почти 9%.
Въпреки растящия интерес страната ни все още е нетен износител на студенти – повече българи заминават да следват в чужбина, отколкото чужденци пристигат да учат тук.
„Българските студенти в чужбина са повече от чуждестранните студенти в България“, обяснява Георги Стойчев от Института „Отворено общество“ пред Bulgaria ON AIR.
По думите му основната причина България да привлича толкова много млади хора отвън е медицинското образование.
Стойчев определя страната ни като абсолютен лидер в Европа, а вероятно и в света, по дял на чуждестранните студенти в професионалното направление „Медицина“.
Защо британци и ирландци избират да станат лекари у нас?
Джоел Емануел от Ирландия и Кашал от Великобритания са сред хилядите млади чужденци, избрали България за своето образование.
За Джоел решението е продиктувано от препоръките на приятели, вече завършили медицина у нас.
Той е пета година в Медицинския университет в София и споделя, че е чул добри отзиви за качеството на обучението, приятния климат и отношението на хората. Друго сериозно предимство са по-ниските разходи в сравнение с други европейски държави.
Кашал също поставя цената сред решаващите фактори.
По думите му обучението на чуждестранни студенти у нас струва около 8000 британски лири, в зависимост от годината на следване. За сравнение той посочва такса от 9150 лири във Великобритания, като уточнява, че за международните студенти там тя може да бъде и по-висока.
Британецът оценява качеството на българското образование като добро, макар да подчертава, че то зависи от конкретната специалност и преподавателите.
Българският студент, който избра да остане
Не всички млади хора обаче мечтаят да заминат.
Димитър Георгиев, студент по право в Софийския университет, е имал възможност да продължи образованието си в чужбина. Преди три години той е бил изправен пред дилемата дали да напусне родината, или да остане.
Дори кандидатства в чуждестранен университет, но в крайна сметка решава да учи в България.
Основният му мотив да обмисля образование зад граница е желанието да стане по-самостоятелен и да се изправи пред нови предизвикателства. В крайна сметка обаче предпочита българското висше образование.
Неговата история показва, че наред с хилядите младежи, които търсят възможности в чужбина, има и такива, които виждат бъдещето си у нас.
Колко още студенти трябва да привлечем?
Според представените данни делът на чуждестранните студенти в българските университети трябва да се увеличи с поне още два процентни пункта, за да се постигне баланс между младежите, които напускат страната заради образование, и тези, които пристигат тук.
А големият въпрос остава как България може не само да обучава бъдещи специалисти от цял свят, но и да задържа повече от младите хора, които вече са получили дипломите си.
Защото успехът на един университет не се измерва единствено с броя на записаните студенти, а и с възможностите, които им предлага след завършването.
И докато медицинските ни факултети се пълнят с чужденци, пред страната стои важно предизвикателство – да превърне образователната си привлекателност в дългосрочна полза и за българската икономика, и за здравната система.
