Общество

"Можех да помогна, но заключиха вратата пред мен!" Бабата на Ангел с покъртителен разказ за последните му часове

Д-р Маргарита Бояджиева-Райчева, която е анестезиолог, отправи тежки обвинения към двамата анестезиолози, участвали в лечението на 6-годишното дете

"Можех да помогна, но заключиха вратата пред мен!" Бабата на Ангел с покъртителен разказ за последните му часове

"Аз смятах, че трябва да бъда там, в тази операционна, и да помагам. Забранено ми беше, изтикаха ме и заключиха вратата. И аз останах отвън." Това са думите на д-р Маргарита Бояджиева-Райчева - анестезиолог с дългогодишен опит и баба на шестгодишния Ангел, който почина след стоматологична интервенция под обща упойка в Пловдив. Повече от година и половина след трагедията тя разказа за последните часове на детето, за пропуските, които според нея са довели до фаталния край, и за болката да гледаш как собственото ти внуче се бори за живота си, без да можеш да му помогнеш.

В емоционален разговор в предаването "На фокус" по NOVA д-р Маргарита Бояджиева-Райчева, която е анестезиолог, отправи тежки обвинения към двамата анестезиолози, участвали в лечението на Ангел - д-р Пламен Мандев и д-р Любомир Морев. Според нея са допуснати поредица от медицински грешки - още при подготовката за упойката, по време на анестезията и при извеждането на детето от нея.

"И ето тук идва моментът, който аз никога, докато съм жива, няма да забравя и да простя. Защо той не ме повика? Толкова ли беше голямо неговото его? Да ме повика аз да вляза, да помогна? Това е неписаният кодекс на анестезиолозите - когато имаш проблем, търсиш друг колега. Става въпрос за живот", сподели бабата.

Петкратно завишена доза? Тежките обвинения на анестезиолога

Един от най-сериозните въпроси, които д-р Бояджиева-Райчева поставя, е свързан с количеството от медикамента "Нивалин", приложено на шестгодишното дете.

По думите ѝ на Ангел са дадени общо 25 милиграма от препарата, който се използва за преодоляване на действието на мускулния релаксант в края на общата анестезия. Според нейната оценка това е пет пъти повече от необходимото.

"Знам със сигурност, че е назначено 10 плюс 10 милиграма, записано в анестезиологичния лист. И после устно още 5, които обаче д-р Мандев и анестезиологичната сестра са признали, че са направени. Общо 25 милиграма. Огромна доза антидот, която довежда до холинергична криза", обясни тя.

Анестезиологът посочи, че подобно състояние може да бъде съпроводено със затруднено дишане, обилно слюноотделяне и посиняване вследствие на недостатъчното снабдяване на организма с кислород. Именно такива прояви забелязала у внука си, когато пристигнала в болницата.

Според нея проблемите започнали още при подготовката на детето и продължили при извеждането му от упойката. Тя твърди, че д-р Мандев е напуснал лечебното заведение около 13 часа, без да се увери, че Ангел е възстановил ефективното си самостоятелно дишане.

"Да, съзнание е имал, но не е дишал добре. Той, знаейки колко "Нивалин" е направил, е трябвало да остане да го наблюдава", категорична е бабата.

"Защо да имам притеснения? Аз съм анестезиолог"

Ден преди фаталната интервенция Ангел бил на детска градина. Баба му и дядо му го взели оттам, без да предполагат, че след по-малко от денонощие животът на цялото семейство ще се преобърне.

Момчето трябвало да премине през стоматологично лечение заради множество кариеси. Решението било проблемите да бъдат отстранени наведнъж под обща анестезия, за да не бъде подлагано на многократни посещения и стрес.

Семейството не изпитвало страх от предстоящата процедура. Причината била и професионалният опит на бабата, която добре познавала възможностите на съвременната анестезиология.

"Защо да имам притеснения? Аз съм анестезиолог. Общата упойка, когато е направена по правилата и отговорно от анестезиолога, не трябва да бъде страх за хората", разказа тя.

За нея общата анестезия е начин да се осигури спокойствие на пациента и възможност на лекаря да работи без болка и стрес за детето. Никога не си представяла, че именно процедура, която познава толкова добре, ще отнеме живота на собственото ѝ внуче.

Телефонното обаждане, което преобръща всичко

Малко след приключването на стоматологичната интервенция майката на Ангел се обадила на д-р Бояджиева-Райчева. Помолила я незабавно да отиде в болницата, защото детето не било добре.

Когато пристигнала, бабата заварила внука си неспокоен, със сериозно затруднено дишане и посинели крайници. Две медицински сестри се опитвали да отстранят натрупващите се секрети с портативен аспиратор.

Лекарят поискала незабавно да бъде подаден кислород и да се измери сатурацията на детето. По думите ѝ едва тогава персоналът започнал да търси необходимото оборудване.

Тя отправи и тежки критики към организацията на работата в лечебното заведение. Според нея болницата не разполагала с необходимата готовност за следанестезиологично наблюдение на деца.

"Няма стая за събуждане. Няма стая, в която да бъдат осигурени най-необходимите неща - наблюдение на монитор, кислород, централна аспирация и персонал, който е обучен да работи в такива ситуации", заяви д-р Бояджиева-Райчева.

Според нея д-р Мандев е напуснал болницата, без да предаде детето за последващо наблюдение на другия анестезиолог - д-р Любомир Морев, който по това време се намирал в лечебното заведение.

Заключена врата и последен опит за спасение

Когато състоянието на Ангел се влошило, д-р Морев го отвел в съседната операционна. Бабата инстинктивно се втурнала след тях. Искала да влезе и да помогне с професионалните си знания и опит.

"Някакъв инстинкт от дългите години работа - хукнах, даже грабнах шапка, маска, да вляза както трябва. Аз смятах, че трябва да бъда там, в тази операционна, и да помагам. Забранено ми беше, изтикаха ме и заключиха вратата. И аз останах отвън", разказа тя.

Докато чакала пред операционната, се опитвала да се свърже с д-р Мандев, за да разбере какви медикаменти са приложени на детето. Твърди, че той не отговарял на обажданията ѝ и се появил значително по-късно.

Междувременно д-р Морев направил неуспешен опит да интубира Ангел. Според разказа на бабата при следващ опит бил приложен мускулен релаксант, но отново не било осигурено проходимо дишане. По думите ѝ интубацията била успешна едва след завръщането на д-р Мандев.

"Всички знаем, така учим и студентите - в момента, в който направиш релаксант и спре спонтанното дишане на пациента, оттук нататък животът на този пациент, защото той не диша сам, е в твоите ръце - на анестезиолога", обясни тя.

Бабата не губела надежда, че внукът ѝ може да бъде спасен. Дори успяла да организира приемането му в детска реанимация на друго лечебно заведение, където да продължи лечението му под специализирано наблюдение. До преместването му обаче така и не се стигнало.

"Не искам да има други семейства като нашето"

Днес д-р Бояджиева-Райчева не търси само отговори за смъртта на Ангел. Тя настоява за промени в контрола върху лечебните заведения и за гаранции, че подобна трагедия няма да се повтори.

Подчертава, че не обвинява колегите си в умишлено причиняване на смъртта на детето, но според нея те не са проявили необходимата професионална отговорност.

"Аз загубих внучето си, никой няма да ни го върне, но не искам да се случва и на други пациенти или, не дай си Боже, на деца. Не искам да има други семейства като нашето нещастно, за което няма вече нито радост, нито празници, които да бъдат на 100%", сподели тя.

Болката на семейството се оказала още по-непоносима заради друга трагедия. Точно година след смъртта на Ангел, на 4 април, починал и неговият дядо, чието име носело момчето.

По думите на бабата съпругът ѝ преживял изключително тежко загубата на внучето. Днес тя се опитва да бъде опора на сина и снаха си и да помага в грижите за другото си внуче.

Посланието ѝ към институциите е категорично - безопасността на пациентите трябва да бъде над всякакви икономически интереси.

"Нека болниците да работят по правилата. Нека навсякъде да има всичко. Не да се страхуват, че ако на тази болница отнемат лиценза, тя ще фалира, защото има кредити. Няма значение. Става въпрос за човешки живот. Всичко трябва да бъде както трябва - обучен персонал, условия, при които да се работи", заяви тя.

Делото за смъртта на Ангел отново пред прокуратурата

Шестгодишният Ангел Райчев почина на 4 април 2025 г. след стоматологична интервенция под обща анестезия в частната болница "Медикус Алфа" в Пловдив. Трагедията предизвика широк обществен отзвук и поредица от протести с искане за справедливост.

След продължително разследване и изготвяне на седморна комплексна съдебномедицинска експертиза прокуратурата привлече към наказателна отговорност трима медици - анестезиолозите д-р Пламен Мандев и д-р Любомир Морев и стоматолога д-р Десислава Георджева.

Двамата анестезиолози са обвинени в причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на медицинската професия. Обвинението срещу стоматоложката е свързано с денталното лечение под обща анестезия на пет деца, включително Ангел, в лечебно заведение, което според прокуратурата не е разполагало с необходимото разрешение за тази дейност.

На 9 ноември 2026 г. Окръжният съд в Пловдив върна делото на прокуратурата заради неясноти и недостатъчна конкретика в обвинителния акт. И тримата медици не се признават за виновни.

Междувременно заповедта за отнемане на разрешението за лечебна дейност на болницата беше отменена от съда и лечебното заведение продължи да работи.

Семейството на Ангел продължава да очаква справедлив процес. Защото никое съдебно решение няма да върне детето, но установяването на истината и отговорността може да предотврати нова трагедия.

За баба му обаче остава един спомен, който няма да я напусне до края на живота ѝ - заключената врата на операционната и шестгодишното момче, на което не е успяла да помогне.

Коментирай